събота, 29 август 2015 г.

Да тичаш като на състезание


„Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.
А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.
Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;
а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.” (1 Кор. 9:24-27)
Теоцентричния въпрос тук е наградата: санкции - точка четвърта от библейския завет. [1]

А. За наградата
Никой не участва в състезание, за да го загуби, освен ако не са му платили, за да загуби. Един комарджия би платил на любимия си атлет, за да загуби състезание. ... Но никой по собствена воля не би изстрадал години тренировки, необходими за спечелването на състезание, за да се остави да загуби. Човек ще тича с всички сили.
Павел казва, че човек търси възнаграждение: награда. Тя може да е просто евтино парче метал или лента. Наградата символизира победата. Тя е публично свидетелство за позицията на притежателя ѝ като най-добрия в определено място и време.
За победата се плаща. Един атлет не участва в състезание просто заради удоволствието от бягането. Той може да си тича и сам, без публика, която да го гледа. Така не би рискувал агонията на загубата[2] за сметка на славата. Но няма да получи и овации.
Идеята, че библейската етика не се основава на общественото признание е несмислена. В сърцето на християнския живот стои желанието за награда. Тази награда не е единствено земна. Крайното плащане е след гроба при крайния съд. Съществува еквивалентна награда от ценни метали и бижута, от дърва, сено и слама (1 Кор. 3:12-15). [3] Съдът ще е публичен: ” на всекиго делото ще стане явно какво е; защото Денят ще го изяви...” (3:13а).  Няма да бъде разкрито насаме с Бога. Целта е нетленен венец (ст. 25). Нетленното богатство е постижимо само след смъртта, когато пазителите на завета получат своите нетленни тела. „Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.” (1Кор.15:53).
Павел казва на своите слушатели, че християнското служение не е ходене; то е тичане. Няма време и сили за губене. Това е свързано с  казаното от него към църквата в Рим: сега е време за максимални жертви, т.е. жертване на целия ни живот (Рим. 12:1-2).[4]


Б. Подготовка за победа
А уморявам тялото си и го поробвам” (ст. 27). Това е въпрос на самодисциплина. Като ученик на Христос, Павел показва самодисциплина. Като представител на Христос, той жертва хубавите според езическия свят неща от живота. Той страда в полза на евангелието. Това беше цената на ученичеството.
Християнството не е учение от типа „Мисли и забогатявай”.[5]  Не е и „назови го и го изисквай”. [6] То е цял живот здрава работа и лична саможертва.
Философът Имануел Кант твърди, че етиката, ако е такава, не трябва да търси някаква награда от етичните си действия. „Но ако правим добро заради изгодата или удоволствието, което получаваме от това действие, то мотива ни е неморален. Добродетелта е добра сама по себе си и не се нуждае от фалшив подтик.”[7] Тази позиция е анти-Християнска до мозъка на костите.
Павел казва на слушателите си, че християнския живот е усилен. Не е необходимо да е физически усилен, въпреки че Павловия беше, както и съобщава на църквата в своето второ писмо (2 Кор. 11:23-27). Но дали ще е физически или не,  Бог очаква от верния християнин да работи здраво, за да бъде добър служител. Той трябва да се труди усилено така, както тренира един атлет.

В. Земна награда
Така стигаме до спорния въпрос. Не може и да има съмнение, че Павел работеше за обществена награда. Самия той го казва съвсем ясно. Но това не означава, че е работил за земна награда. Преследванията, които е преживял (1Кор. 11:23-27) доказват това. Той не е минал през всичко това за да увеличи богатството си.
Тук има отношение и Стария Завет. Обществата получават позитивни външни санкции според предаността им в подчинението на библейския закон (Лев. 26, Втзк. 28). Книгата Йов се основава на дългосрочната предсказуемост на личните заветни санкции в историята. [8] Да твърдиш, че има радикална непоследователност между историческите санкции и вечните санкции е все едно да отричаш последователността на Библията, от Стария до Новия Завет. Стария Завет нямал ясно учение за крайния съд и награда. Няма смисъл в твърдението, че Новия Завет преобръща системата от санкции на Мойсеевия закон. Бог е дал допълнително откровение. Санкциите в историята са свидетелство за санкциите във вечността. Църквата няма да грабне победата от челюстите на поражението в края на времето. Църквата ще участва в разширяването на Христовото общество, което е и смисъла на Христовото царство.
Амилениализмът учи друго. Друго говори и диспенсационалистичният премилениализъм по отношение на църковната епоха. Ето за това  двете есхатологични системи мълчат, когато става дума за социална теория или за икономическа теория. Те не могат да посочат нито една социална санкция в Новия Завет. Тези санкции са били в сила под Мойсеевия Завет.  Те не могат да измислят една ясна библейска теория за социален ред. Затова отричат всякакви теории за Християнско общество или социален ред като валидни. Всички са се предали на политически плурализъм. [9]
Идеята, че християните трябва да се задоволяват с вътрешна победа над греха и да толерират поражението на Божието Царство в историята доведе до три века компромиси със съществуващия световен ред. Християните са  установили временно примирие с хуманистите. Ясно е, че това е невъзможно с исляма, но не беше така до 21 век, когато това усещане  проникна в съзнанието на християните.[10] Те разбраха, че исляма не иска компромис със Западната светска култура. Следователно не иска и компромис с християните, които са толерантни към хуманистичната култура.

Заключение
Метафората, която Павел ползва за християнския живот като състезание сочи към победа. Победа в историята, когато системата на социални санкции, изложени в Левит 26 и Второзаконие 28, бъде изпълнена.
Амилениализмът и премилениализмът отричат, че в Новия Завет съществува подобна система от санкции. Но не защитават това твърдение по никакъв начин. Не предлагат библейска херменевтика, която да установи причината за такова несъответствие между заветите. Те просто държат на своето. По този начин те подкопават всеки опит да се създаде ясна библейска социална теория, включително и Християнска икономика.

"Съд и господство: икономически коментар върху 1 Коринтяни", Г. Норт, гл. 12
превод: Covenant Keeper, 08.2015



[1] Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant, 2nd ed. (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1987] 1992), ch. 4. (http://bit.ly/rstymp) Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory, 5th ed. (Powder Springs, Georgia: American Vision, 2010), ch. 4.
[2]  Изразът „агония на загубата” идва от седмичното американско телевизионно предаване Wide World of Sports, първото масово спортно шоу. Ски скачач се превърна във визуално  въплъщение на агония на загубата: ttp://bit.ly/AgonyOfDefeat Десетилетия по-късно предаваето направи подробен преглед на това как е било направено видеото: http://bit.ly/AgonyOfDefeat2. Думата „агония” идва от гръцката дума agonia. Отнася се за война и спорт - сърцето на гръцката класическа култура. Jacob Burkhardt, The Greeks and Greek Civilization (New York: St. Martins, [1872] 1999), Book II, Ch. III.
[3] Chapter 3.
[4] Gary North, Cooperation and Dominion: An Economic Commentary on Romans, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2000] 2012), ch. 8
[5] Това е заглавие на наръчник за личен успех, който има милиони продажби в Съединените Щати.
[6] Това е слоган на еретично движение от харазматични Християни, наричано понякога „позитивна изповед”. Много популярно в осиромашалия трети свят. Движението нябляга на мисловно изопачаване на вярата, насочено към личното забогатяване, вместо към планиране, пестене, образоване и здрава работа през целия живот.
[7] Имауел Кант, Лекции по Етика (New York: Harper Torchbooks, [1780–81], 1963), p. 75)
[8] Gary North, Predictability and Dominion: An Economic Commentary on Job (Dallas, Georgia: Point Five Press, 2012).
[9] Gary North, Political Polytheism: The Myth of Pluralism (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1989), chaps. 3–5. (http://bit.ly/gnpolpol)
[10] За американците повратният момент беше 11 Септември 2001, когато самолети се разбиха в кулите близнаци в Ню Йорк.