„И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност,
защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
И
им каза притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
И
той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да
събера плодовете си.
И
каза: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и
там ще събера всичките си жита и благата си.
И
ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години.
Успокой се, яж, пий и се весели.
А
Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си
приготвил, чие ще бъде?
Така
става с този, който събира имот
за себе си, а не е богат спрямо Бога.” (Лука 12:15-21)
Теоцентричният принцип тук е Бог като
налагащ санкции: точка четири от библейския завет. [1]
А. Пълен хамбар, празен живот
Евангелието на Лука акцентира върху
темата за духовната опасност от натрупването
на голямо богатство. Този пасаж се среща само в това Евангелие. Исус се позовава
на десетата заповед, която забранява алчността и трупането на богатство.
Преводът на Кинг Джеймс винаги е превеждал гръцката дума като „алчност”, но
значението е близко до лакомия. Алчността, това е ненаситното желание да
притежаваш повече.[2]
Исус предупреждава, че алчността е свързана с трупането на лично благосъстояние
за сметка на Бога. Той показва ясно, че теоцентричното естество на алчността
представлява кражба от Бога. А това означава да ограбиш собственото си вечно
бъдеще. Все едно да похарчиш пенсионния си фонд преди да си се пенсионирал.
