петък, 19 декември 2014 г.

Камъни превърнати на хляб (част 2)

B. Чудесата като социална помощ [1]


Прехода от Египет към Ханаан е модел на преход от робство към свобода. Чудотворото преживяване на Израел в пустинята, където Бог им даваше манна и премахваше множество теготи, не е модел за свободно общество. [2]
Предвидимите чудеса в пустинята имаха за цел да ги смирят, а не да ги издигнат.Това не беше период белязан от икономически растеж, а на икономическа стагнация и пълна зависимост. Не им беше позволено да запазват допълнителни дялове от манната, която се разваляше (Изх. 16:20). По време на прехода те не могли да издигат стени, да насаждат посеви или да строят къщи. В най-добрия случай са можели да увеличат стадата си, както номадите (Числа 3:45,20:4, 32:1). Прехода в пустинята беше средство да се научат, че Бог работи в историята, за да поддържа Своите хора. Икономическият модел на прехода в пустинята с постоянните чудеса не беше с цел да се превърне в идеал, към който заветно-покорните да се стремят. Израел жадуваше да избяга от пустинята. Но Божието проклятие над поколението на изхода беше те да умрат в пустинята.

сряда, 17 декември 2014 г.

Камъни превърнати на хляб:

Религия на силата[1]


А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,
където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня.
И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.
Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“ (Лука 4:1-4)
Теоцентричният принцип тук е централното място на Божия закон в живота на човека. Това е точка три от библейския завет: закон.[2]

А. Случката в пустинята
Историята с изкушението в пустинята се среща в две от четирите Евангелия: на Матей и на Лука. Това събитие представлява повторение на изкушението от градината.  Но има някои разлики. Първо, Исус не се намираше в изобилна земя. Второ, Той страдаше от глад. Адам работеше без наличието на тези две тежести. И третата много важна разлика: липсва посредник в изкушението. Този път Сатана не използва змията като свой заветен агент, нито е замесена жена. Той се обръща директно към Исус. На кратко – Исус беше изкушаван при много по-трудни обстоятелства.

вторник, 2 декември 2014 г.

За жената

"Божието провидение е дало на жените превъзходство в сфери, различни от господството и абстрактното мислене така, че да са подходящ сътрудник или другар на мъжа. Мъжът мисли абстрактно и неизразително: той се нуждае от широкообхватния ум на жената и способността й да разшири неговите перспективи, които често са абстрактни и прекалено насочени към госпоство, от способността й да е винаги реалист. Като резултат, само много глупав съпруг осъществява господство без да се е консултирал със съпругата си."
За съжаление не помня източника на цитирания текст...

Не преминавай

И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
 но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. – Битие 2:15-17
Бог притежаваше всички дървета в градината. Той притежаваше и дърветата извън градината. „Защото мои са всички горски животни и добитъкът по хиляди хълмове.” (Псалм 50:10). Той притежаваше всичко. И все още е така.
Бог даде определена задача на Адам: да се грижи за Неговата градина. Той даде пълна отговорност на Адам за градината. Той знаеше, че човека, дори съвършен, ще се грижи добре за Неговата собственост ако има законно право върху нея и ползите от положения труд. Няма нещо,  което да накара човека да се грижи по-добре за определен актив от личната собственост.
Управлението води до отговорност. Човекът се нуждае от напомняне, че Бог е суверен. Бог е суверенния собственик, не човека. Как Бог напомни на Адам и Ева, че работят за Него? Как им напомни, че градината му принадлежи и, че човека е само Божия наместник в историята? Той отдели едно дърво като Негово лично. Сложи вербален знак „Не преминавай” около него. Това дърво беше единствено и само на Бога.  То свидетелстваше за истинското Му право на собственост при сътворението, Неговото окончателно право на собственост при крайния съд и постоянното Му право на собственост между двете събития. Забраненото дърво служеше като знак. Казано по друг начин – то имаше представителна роля. Чрез спазването на Божията граница около дървото, човекът щеше да заяви своето подчинение на Божия завет.

неделя, 30 ноември 2014 г.

Денят на благодарността

Дж. Р. Ръшдуни
Произходът на Деня на благодарността идва от Старозаветния празник на жетвата. Първото честване в Америка е било съзнателно приемане за спазване на Стария Завет заедно с много други неща. През годините, евреите постоянно са се събирали, за да благодарят на Бога за Неговата милост и благословения. Много Псалми носят благодарствени хваления, особено Псалм 136: „Славете ГОСПОДА, защото е благ — защото милостта Му е вечна!”
Днес ние сме склонни да благодарим на Бога само за благословенията. Твърде често отношението ни е ‘няма благословение, няма благодарност’. В действителност казваме „Какво си направил напоследък за мен Господи?”. В Писанието основния аспект на деня на благодрността е признателността за Божията милост.  Всеки стих на Псалм 136 завършва с думите „защото милостта Му е вечна!”. Този рефрен прозвучава двадесет и шест пъти.

Когато му дойде времето

От Р.Дж. Ръшдуни

Определянето на подходящото време от Бога и от нас не винаги съвпада, така както е с нас и нашите деца. Искаме да получим нещо веднага щом сме почувствали нуждата му и като деца не можем да разберем защо Бог се бави.
В Евреи 4:16 се казва „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.”. На гръцки думата „своевременно” е eukairon.  Означава подходящото време или възможност.  Същата дума присъства и в гръцката версия на Псалмите в Септуагинтата, псалм 104:27, където се казва „Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.” Това прави значението на думата съвсем ясно. Помощта, която Бог ни обещава и дава не идва, когато ние я искаме, а както Бог е определил -  „на времето ѝ”.