сряда, 6 май 2015 г.

Солта на земята

„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.” (Матей 5:13)
Теоцентричният фокус в този пасаж е Божият завет: „И всеки принос от хлебните си приноси да посоляваш със сол. Да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог. С всичките си приноси да принасяш и сол.” (Левит 2:13).

Сол и Санкции
Солта е част от заветните санкции. Тя има две страни: позитивна (вкусът) и негативна (постоянна разруха). Паралелният пасаж в Евангелието на Марк е още по- ужасяващ: „И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
където "червеят им не умира и огънят не угасва".
Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).
Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.” (Марк 9:47-50).
Тук Исус говори за жертвоприношенията в храма (Левит 2:13). Солта потвърждава Стария Завет: „Всички възвишаеми приноси от светите неща, които израилевите синове принасят на ГОСПОДА, давам на теб, на синовете ти и на дъщерите ти с теб като вечна наредба. Това е вечен завет със сол пред ГОСПОДА за теб и за потомството ти с теб.” (Числа 18:19). Как солта потвърждава Стария Завет? Чрез присъствие в жертвите, които представляваха негативни санкции, приложени върху мъртви животни вместо мъртъв човек. Солта е давала вкус. След това Бог е изгарял жертвите. Това е преобраз на Бог, който се наслаждава на горящата проклета плът. Грубо сравнение, което съвременния човек отхвърля. Христос не го отхвърля. Той дори прибави и червея, който не умира.
Няма съмнение, че солта в Стария Завет е потвърждение на Божия Завет. Тя е свидетелство за негативни и позитивни санкции  - позитивни за пазителите на завета и негативни за нарушителите на завета.