„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее,
с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да
се тъпче от хората.” (Матей 5:13)
Теоцентричният
фокус в този пасаж е Божият завет: „И всеки принос от хлебните си приноси да
посоляваш със сол. Да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета
на твоя Бог. С всичките си приноси да принасяш и сол.” (Левит 2:13).
Сол и Санкции
Солта е част от
заветните санкции. Тя има две страни: позитивна (вкусът) и негативна (постоянна
разруха). Паралелният пасаж в Евангелието на Марк е още по- ужасяващ: „И ако те съблазнява окото ти, извади го.
По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две
очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
където
"червеят им не умира и огънят не угасва".
Защото
всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).
Добро
нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе
си и мир имайте помежду си.” (Марк 9:47-50).
Тук Исус говори за жертвоприношенията в
храма (Левит 2:13). Солта потвърждава Стария Завет: „Всички
възвишаеми приноси от светите неща, които израилевите синове принасят на
ГОСПОДА, давам на теб, на синовете ти и на дъщерите ти с теб като вечна
наредба. Това е вечен завет със сол пред ГОСПОДА за теб и за потомството ти с
теб.” (Числа 18:19). Как
солта потвърждава Стария Завет? Чрез присъствие в жертвите, които
представляваха негативни санкции, приложени върху мъртви животни вместо мъртъв
човек. Солта е давала вкус. След това Бог е изгарял жертвите. Това е преобраз
на Бог, който се наслаждава на горящата
проклета плът. Грубо сравнение, което съвременния човек отхвърля. Христос не го
отхвърля. Той дори прибави и червея, който не умира.
Няма съмнение, че солта в
Стария Завет е потвърждение на Божия Завет. Тя е свидетелство за негативни и
позитивни санкции - позитивни за
пазителите на завета и негативни за нарушителите на завета.
