сряда, 6 май 2015 г.

Солта на земята

„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.” (Матей 5:13)
Теоцентричният фокус в този пасаж е Божият завет: „И всеки принос от хлебните си приноси да посоляваш със сол. Да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог. С всичките си приноси да принасяш и сол.” (Левит 2:13).

Сол и Санкции
Солта е част от заветните санкции. Тя има две страни: позитивна (вкусът) и негативна (постоянна разруха). Паралелният пасаж в Евангелието на Марк е още по- ужасяващ: „И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
където "червеят им не умира и огънят не угасва".
Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).
Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.” (Марк 9:47-50).
Тук Исус говори за жертвоприношенията в храма (Левит 2:13). Солта потвърждава Стария Завет: „Всички възвишаеми приноси от светите неща, които израилевите синове принасят на ГОСПОДА, давам на теб, на синовете ти и на дъщерите ти с теб като вечна наредба. Това е вечен завет със сол пред ГОСПОДА за теб и за потомството ти с теб.” (Числа 18:19). Как солта потвърждава Стария Завет? Чрез присъствие в жертвите, които представляваха негативни санкции, приложени върху мъртви животни вместо мъртъв човек. Солта е давала вкус. След това Бог е изгарял жертвите. Това е преобраз на Бог, който се наслаждава на горящата проклета плът. Грубо сравнение, което съвременния човек отхвърля. Христос не го отхвърля. Той дори прибави и червея, който не умира.
Няма съмнение, че солта в Стария Завет е потвърждение на Божия Завет. Тя е свидетелство за негативни и позитивни санкции  - позитивни за пазителите на завета и негативни за нарушителите на завета.
Исус противопоставя добрата сол с безвкусната. Последната не става за нищо, освен да се тъпче от хората. Някога е била добра на вкус, но се е превърнала в средство за разруха, както е било в древни времена – солта се е използвала, за да унищожава продуктивността на земята: ” И Авимелех се би против града през целия ден и превзе града, и изби народа, който беше в него; и срина града до основи и го посипа със сол.” (Съдии 9:45). В този смисъл, солта е била негативна санкция от завета.

Народ в риск

Безвкусна сол: така Исус описва пазителите на завета, които престават да вършат Божиите дела. Те се ползват за разруха като средства за унищожение. Те биват хвърлени навън и тъпкани, разпръскани по земята, за да рушат нейната продуктивност. Те се превръщат в символ на Божия гняв към лицемерието. Бог ги използва така, както победоносните древни армии са използвали солта: за сигурно унищожение бъдещето на врага. Контекста на думите на Исус беше Израел. Те бяха под негативни санкции: под Римско управление. Те са били под чуждо управление още от времето на пленничеството им. Исус говореше на хора от един победен народ. Израел беше солта, която е загубила вкуса си, която става да бъде тъпкана под краката. Това тъпкане вече беше започнало. През 70 г. с. Хр. приключи, юридически казано [1], въпреки, че отне време на римляните, до провала на двугодишното въстание на Бар Кохба,  напълно да  разпръснат народа през 135 г. с. Хр..  Исус предупреди народа, че денят на съда наближава. Идва време за покаяние. Проповедта на планината беше повик за покаяние, за нов начин на живот. Тези, които са били тъпкани, ще се издигнат. Тези, към които са се отнасяли зле, ще видят Бога и Неговата победа. Надежда имаше, но за да я получи човек трябваше да бъде като солта. Трябваше да прибави вкус в храната на другите. Трябваше да бъде полезен на другите.
Исус казваше на евреите, че Израел е обречен. Тяхната праведност трябваше да надвиши тази на книжниците и фарисеите. „Защото, казвам ви, че ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.” (Мат. 5:20). Ако не носят положителни санкции, то ще получат негативни санкции. Ще бъдат стъпкани за пример на другите. Точно това направиха  Римляните едно поколение след като Исус изрече тези думи.

Добрите дела в солта

Най-важното от целия въпрос е праведността.  Нейна аналогия е вкуса на солта. Солта е добро нещо, казва Исус, но трябва да осолява, да има вкус. Когато престане да осолява, престават и нейните положителни качества. Остават само  негативните ѝ качества. Исус използва и друга аналогия – светилника под шиника. „Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.
И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата.” (Мат. 5:14-16).[2] Солта без вкус е аналогия на скритата светлина – тя е безполезна.
Основния въпрос тук са добрите дела. Добрите дела представляват солеността на святата сол и яркостта на светлината. Без тези положителни характеристики солта и светлината не стават за нищо, т.е. те са деструктивни. Добрите дела, които Божиите представители вършат, са свидетелство за Неговата доброта. Лошите дела са лъжливо свидетелство за Божия характер. Неверните свидетелства трябва да бъдат избягвани. За невярно свидетелсване като негативна санкция се прилага наказанието, което би се наложило на оклеветената жертва. „Един свидетел да не се изправя против някого за каквото и да е беззаконие и за какъвто и да е грях, при какъвто и да е грях, който някой извърши; от устата на двама свидетели или от устата на трима свидетели да се потвърждава всяко нещо.
Ако против някой човек се изправи неправеден свидетел, за да свидетелства против него за някакво престъпление,
тогава и двамата мъже в спора да застанат пред ГОСПОДА, пред свещениците и съдиите, които са в онези дни.
И съдиите да разследват подробно, и ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и е свидетелствал лъжливо против брат си,
 тогава да му направите така, както той е бил намислил да направи на брат си. Така да отмахнеш злото отсред себе си.
 И останалите ще чуят и ще се убоят, и няма да вършат занапред такова зло сред теб.
 Окото ти да не го пожали: живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак. (Второзаконие 19:15-21). [3] Следователно наказанието за лъжливо свидетелство срещу Бога е смърт, както и Адам разбра. [4]
Добрите дела отразяват Бога, който е източника на всеки съвършен дар. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.” (Яков 1:17). Злото не идва от доброто. Исус многократно заявява това. „А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.” (Мат. 3:10).  „Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.
Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.” (Мат. 7:17-19). [5] Или направете дървото добро и плода му добър, или направете дървото лошо и плода му лош; защото от плода се познава дървото.” (Мат. 12:33).  Християнските коментатори свързват  лошото дърво с Израел, но Израел беше само един пример от един общ феномен – Божието унищожение на неправедността.
Човек, който определя себе си като пазител на завета трябва да пази Божия закон (Мат. 5:17-18). [6] Проблема на Израел не беше греха като цяло. Това беше проблем на езическите народи. Проблема на Израел беше видимото противоречие между заветните стандарти и тяхното поведение. Техния проблем беше видимата неправда в името на праведността, злите дела в името на добрите. Израилевия народ беше като нечист човек, който се приближава до храма: колкото по-наблизо отива, толкова по-опасно ставаше неговото нечисто правно състояние. Той трябваше да бъде спрян от това да се приближава още, иначе Бог щеше да го унищожи. „Тогава израилевите синове говориха на Моисей и казаха: Ето, ние загиваме, изгубени сме, всички сме изгубени!
 Всеки, който се приближи до ГОСПОДНАТА скиния, умира — всички ли да измрем?” (Числа 17:12-13). Ако на много нечисти хора беше позволено да се приближат, Бог щеше да се оттегли от храма. Това и стана едно поколение по-късно през 70 година с.Хр.. [7]
Всичко това е валидно и в Новия Завет, както беше и под Мойсеевия закон. Бог нанася негативни санкции на тези, които вършат зло в Негово име. Тези стихове сочат, че е необходимо нещо повече от просто да избягваме злото. Не е достатъчно само да  не вършиш зло в Божието име. Пазителите на завета трябва да вършат добри дела. Те трябва да налагат позитивните санкции в историята. Да се провалим в това е равнозначно да вършим зло. Няма неутралност. Няма неутрални действия. Това е посланието на Матей 25, където се описва крайния съд.
Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели;
защото гладен бях и не Ме нахранихте; жаден бях и не Ме напоихте;
странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.
Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже не сте направили това на нито един от тези най-малките, и на Мен не сте го направили.
И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот. (Мат. 25:41-46)

Значи ли това, че добрите дела спасяват човека? Абсолютно. Без добри дела човек не може да влезе в рая. Тогава спасението от добрите дела ли идва? Абсолютно. Яков е напълно ясен в това. „Но някой ще каже: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела. Ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела!
Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш — и демоните вярват и треперят.
Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
Авраам, нашият баща, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?
Ти виждаш, че вярата действаше заедно с неговите дела и че чрез делата вярата стана съвършена.
И се изпълни писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога и това му се счете за правда“, и беше наречен „Божи приятел“.
Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра.
Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, като прие пратениците и ги изпрати по друг път?
Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.” (Яков 2:18-24).
Теологичния въпрос е следният: Какъв е източникът на добрите дела? Отговорът в Новия Завет е ясен: съвършената човешка природа на Исус Христос, който изпълни Мойсеевия закон перфектно. Бог вменява, декларира правно, Христовите всеобхватни и представителни добри дела на спазващите завета в момента на тяхното обръщане.  Както Бог вмени греха на Адам във всички хора, които са лишени от спасителна благодат [8], така и Христовата праведност е вменена в пазителитте на завета. Доктрината за вменяването съдържа две групи: нарушители на завета и пазители на завета. [9] На последните е казано да изработват спасението си със страх и трепет (Фил. 2:12) Това е доктрината на прогресивно освещение. Проповедта на планината е пътеводител за изработването на това спасение.
Спасителната вяра в Христос е вяра в спасителните дела на Христос. Ето защо теологичния либерализъм не може да спасява. Либералния човек отстоява вярата си в Исус, наречен Христос, но за този Христос се казва, че е несъвършен човек, който не е служил като представител на хората пред Бога. Казва ни се, че Той е бил голям духовен учител, който не се е различавал особено от нас. Не е бил съвършен, така, както и ние не сме. Той се е развивал точно като нас. Либералната вяра е безсмислена. Вярата в Христос, който не е бил съвършена жертва на Божия олтар, не спасява хората от Божия вечен гняв. Вярата в несъвършена жертва не спасява никого. Тя е вяра без дела – без Христовите съвършени дела. Христос е лозата, Неговите хора са клончетата (Йоан 15).  Съвършенството на лозата е източника на плод по клончетата. Има съгласуваност между лозата и плода. Лошия плод говори за несъвършена лоза, която е лъжливо свидетелство. За това Бог Отец нанася негативни санкции в историята и вечността на тези, които свидетелстват лъжливо за моралния характер на Неговия Син.

"Приоритети и господство - икономически коментар върху Евангелието на Матей", глава 5, Гари Норт,  2000, 2003
Превод Covenant Keeper, май 2015




[1] David Chilton, The Days of Vengeance: An Exposition of the Book of Revelation (Ft.Worth, Texas: Dominion Press, 1987).
[2] Глава 6.
[3] North, Inheritance and Dominion, ch. 44.
[4] Gary North, The Dominion Covenant: Genesis, 2nd ed. (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987), Appendix E.
[5] Глава 18
[6] Greg L. Bahnsen, By This Standard: The Authority of God's Law Today (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985).
[7] David Chilton, The Great Tribulation (Tyler, Texas: Dominion Press, [1987] 1997).
[8] John Murray, The Imputation of Adam's Sin (Phillipsburg, New Jersey: Presbyterian & Reformed, [1959] 1992).
[9] John Murray, Redemption Accomplished and Applied (Grand Rapids, Michigan: Eerdmans, 1955), pp. 124–25.