Теологията относно
десятъка не е маловажен въпрос. Той е основен за библейската есхатология. Важен
е и за правилното разбиране на завета и по-точно на църковния завет.[1] Десятъка
е изражение на юридическата власт на църквата, т.е. точка втора от библейския
заветен модел – наследство –представителство.[2] Това
представителство е едновременно заместително (кой или какво в историята е умрял
вместо мен?) и правно (кой в историята се застъпва за мен юридически пред
Бога?) .
Правилното изпълнение на представителната църковна служба делегира някои
социални дейности като например благотворителността, но заветно-правната основа
на свещеничеството не е социалната дейност. Тя е свързана с тайнствата (точка
четвърта от библейския заветен модел: клетва и санкции). [3] Човек
не е служител на евангелието само защото се нарича така или защото е
благотворител. Той е служител, защото е бил ръкоположен от законна църква. Ръкоположените
служители пазят тайнствата от скверни действия, от престъпване на границите. Това
ще рече, че те контролират законния достъп до тайнствата. Включват някои хора и
изключват други. Църквата има четири взаимно свързани аспекта - официално ръкополагане на служители от други
такива (т.е. няма самостоятелно ръкополагане или ръкополагане от миряни), йерархична
власт (система от апелативни съдилища) контрол от страна на служителите върху
участието в тайнствата и специалната власт на местните институционални църки да
събират и разпределят десятъците на своите членове в Божието име. Отричането на
един от тези аспекти на църквата значи да поставиш под въпрос всичките четири
аспекта. Така е под Мойсеевия закон, така е и под Нозия Завет на Христос.
Ръшдуни отрича абсолютно първите две точки, защитавайки свещеническата
независимост и така категорично отрича и другите две точки. Той е верен на принципите
си (или поне беше до Октомври 1991).[4]
...
"Десятъкът и църквата", Гари Норт, 1994превод Covenant Keeper, април 2015
[1] Ray R. Sutton, That lVu May Prosper: Dominion By Covenant (2nd ed.; Tyler, Texas: Institute
for Christian Economics, 1992), chaps. 10, 11.
[3] Similarly, the office of civil magistrate, called
"minister" by Paul in Romans 13:4, is also based
on point four: sanctions, in this case, negative sanctions. He punishes evil-doers (v. 4).
