сряда, 11 юли 2018 г.

Сътворение, Провидение и Есхатология


от Р. Дж.Ръшдуни
23 Март 2015

Когато Давид се изправяше пред врагове или пред несигурно бъдеще, или трябваше да вземе трудни морални решения, той се молеше искрено:

1. Към Теб, ГОСПОДИ, възвисявам душата си.
2. Боже мой, на Теб се уповавам – да не се посрамя, да не тържествуват враговете ми над мен!
3. Наистина, всички, които чакат Теб, няма да се посрамят; ще се посрамят онези, които без причина постъпват предателски.
4. Изяви ми пътищата Си, ГОСПОДИ, научи ме на пътеките Си.
5. Води ме в истината Си и учи ме, защото Ти си Бог на спасението ми; Теб чакам цял ден. (Пс. 25:1-5)

Човекът, който не просто е създаден от Бога, но е създаден по Неговия образ, живее с една неизбежна цел, която е част от неговото естество. Той е създаден, за да служи и да слави Бога и да бъде работещ гражданин в Божието царство.
Като творение, на него му е дадено определено естество. Грехопадението не може да промени тази същност на човека. Падението е морално, а не метафизично – това е факт. Падналият човек не може да избегне естеството на своята същност. Той е Божие творение, създадено по Божия образ. Неговият морален бунт срещу Бога не променя естеството му, а просто изопачава целите му. Казано теологично – падналият човек заменя Божията есхатология със своя собствена, себецентрична есхатология.