събота, 18 април 2015 г.

Църквата и десятъка

Теологията относно десятъка не е маловажен въпрос. Той е основен за библейската есхатология. Важен е и за правилното разбиране на завета и по-точно на църковния завет.[1] Десятъка е изражение на юридическата власт на църквата, т.е. точка втора от библейския заветен модел – наследство –представителство.[2] Това представителство е едновременно заместително (кой или какво в историята е умрял вместо мен?) и правно (кой в историята се застъпва за мен юридически пред Бога?) .
Правилното изпълнение на представителната църковна служба делегира някои социални дейности като например благотворителността, но заветно-правната основа на свещеничеството не е социалната дейност. Тя е свързана с тайнствата (точка четвърта от библейския заветен модел: клетва и санкции). [3] Човек не е служител на евангелието само защото се нарича така или защото е благотворител. Той е служител, защото е бил ръкоположен от законна църква. Ръкоположените служители пазят тайнствата от скверни действия, от престъпване на границите. Това ще рече, че те контролират законния достъп до тайнствата. Включват някои хора и изключват други. Църквата има четири взаимно свързани аспекта -  официално ръкополагане на служители от други такива (т.е. няма самостоятелно ръкополагане или ръкополагане от миряни), йерархична власт (система от апелативни съдилища) контрол от страна на служителите върху участието в тайнствата и специалната власт на местните институционални църки да събират и разпределят десятъците на своите членове в Божието име. Отричането на един от тези аспекти на църквата значи да поставиш под въпрос всичките четири аспекта. Така е под Мойсеевия закон, така е и под Нозия Завет на Христос. Ръшдуни отрича абсолютно първите две точки, защитавайки свещеническата независимост и така категорично отрича и другите две точки. Той е верен на принципите си (или поне беше до Октомври 1991).[4] ...

 "Десятъкът и църквата", Гари Норт, 1994
превод Covenant Keeper, април 2015



[1] Ray R. Sutton, That lVu May Prosper: Dominion By Covenant (2nd ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1992), chaps. 10, 11.
[2] Ibid., ch. 2.
[3] Similarly, the office of civil magistrate, called "minister" by Paul in Romans 13:4, is also based on point four: sanctions, in this case, negative sanctions. He punishes evil-doers (v. 4).
[4] Виж глава 10