събота, 22 юли 2017 г.

Мотиви на служение


От Марк Рушдуни
Октомври 2002

„И повечето от братята, доверявайки се на Господа благодарение на моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх.
Някои наистина проповядват Христос дори от завист и от желание за препирни, а някои и от добра воля.
Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието,
но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови.
Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин – било престорено, или истинно – се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се радвам. (Фил. 1:14-18)

Християните сме твърде склонни да приемаме, че ранната църква се  характеризира с по-чисти вяра и живот в сравнение с най-добрите примери на съвременното християнство. Това означава, че не тълкуваме правилно Новия Завет и подценяваме силата на греха в светиите през времето до сега. Важно е да разберем, че Библията е уникална книга сред свщените книги с това, че разкрива множеството недостатъци дори и за най-великите хора на вярата. Не трябва да търсим герои в Библията. Героят е образ, създаден от гръцката религия. Тя търси хора, които надделяват смъртността си чрез извършването на велики дела. Такива хора били богове. Писанието ни показва грешници. Много от тях са спасени по благодат, но си остават грешници.