неделя, 30 август 2015 г.

Брака като преобраз в Библията

"Библията използва брака като преобраз, за да покаже връзката между Христос и Неговата невяста (църквата). Писанието ни казва, че Исус е този, който преследва своята невяста, подрежда свадбеното празненство, закриля я и я пази. Ние сме оправдани чрез Неговата кръв, дадена ни е  зестра, авансово плащане чрез Святия Дух:
2 Кор. 1:21-22„А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог,  който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.”
По същия начин зестрата е като предварително плащане, показващо сериозността на съпруга в обещанието му да остане верен докато някои от тях не умре. Защо в Божиите очи жената има нужда от такова обещание? Защото тя е инструмента, който Бог е определил да носи децата на този свят, да се грижи за тях и да ги отглежда. Бременността и раждането са уязвими моменти за една жена. Предбрачното демонстриране на ангажираност от страна на съпруга има голяма роля в запазването на брака, тъй като така той показва готовност да направи значима инвестиция в своето ново семейство."

събота, 29 август 2015 г.

Да тичаш като на състезание


„Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.
А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.
Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;
а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.” (1 Кор. 9:24-27)
Теоцентричния въпрос тук е наградата: санкции - точка четвърта от библейския завет. [1]

А. За наградата
Никой не участва в състезание, за да го загуби, освен ако не са му платили, за да загуби. Един комарджия би платил на любимия си атлет, за да загуби състезание. ... Но никой по собствена воля не би изстрадал години тренировки, необходими за спечелването на състезание, за да се остави да загуби. Човек ще тича с всички сили.
Павел казва, че човек търси възнаграждение: награда. Тя може да е просто евтино парче метал или лента. Наградата символизира победата. Тя е публично свидетелство за позицията на притежателя ѝ като най-добрия в определено място и време.
За победата се плаща. Един атлет не участва в състезание просто заради удоволствието от бягането. Той може да си тича и сам, без публика, която да го гледа. Така не би рискувал агонията на загубата[2] за сметка на славата. Но няма да получи и овации.
Идеята, че библейската етика не се основава на общественото признание е несмислена. В сърцето на християнския живот стои желанието за награда. Тази награда не е единствено земна. Крайното плащане е след гроба при крайния съд. Съществува еквивалентна награда от ценни метали и бижута, от дърва, сено и слама (1 Кор. 3:12-15). [3] Съдът ще е публичен: ” на всекиго делото ще стане явно какво е; защото Денят ще го изяви...” (3:13а).  Няма да бъде разкрито насаме с Бога. Целта е нетленен венец (ст. 25). Нетленното богатство е постижимо само след смъртта, когато пазителите на завета получат своите нетленни тела. „Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.” (1Кор.15:53).
Павел казва на своите слушатели, че християнското служение не е ходене; то е тичане. Няма време и сили за губене. Това е свързано с  казаното от него към църквата в Рим: сега е време за максимални жертви, т.е. жертване на целия ни живот (Рим. 12:1-2).[4]

четвъртък, 20 август 2015 г.

Бог застрахователен агент ли е?

"Грешка, която хората правят е да се отнасят към Бога като със застрахователен агент. Мога да вземам и избирам от агента си каквото искам. Но не мога да постъпвам така с Бога. Не мога да си купя застраховка живот или застраховка против пожар от Него. Той няма да ми я продаде. Всеки, който си въобразява, че може да си избира от това, което Бог предлага, не вярва в Него. Такъв вярва в Бога само при определени застрахователни проблеми и въпроси. Объркал е застраховането с благоволение и милост с беззаконие.
Използвам застрахователния си агент, само когато имам нужда от него. Във всички други случаи нямам работа с него. Не можем да правим така с Бога. Не мога да Го купя или да си купя Неговата закрила. Той е купил мен с цената на Единородния Си Син и аз съм изцяло Негов. Не мога да го използвам, когато ми е удобно, Той изисква от мен да привиквам към Неговото Слово.Той няма нужда да ме чува, но поради милостта Си го прави. Аз трабва да Го чувам и да Му се подчинявам, защото аз съм Неговият агент, а не Той моят.
Да се отнасяме с Бога като със застрахователен агент означава да Го презираме и да Го отричаме. Към нашия Господ трябва да се подхожда и да бъде разпознат единствено като Бог."
Дж. Р. Ръшдуни