събота, 6 юни 2015 г.

За индивидуалния завет

Заветът за господство е основния завет за всеки човек. Той определя човешкия род индивидуално и колективно. Установява взаимоотношенията на Бога както с отделния индивид, така и с колективни групи. Той дефинира човека в историята и във вечността. Нарушителите на завета са неспособни във вечността да изпълнят какъвто и да е аспект на завета за господство, въпреки това завета е определящ и за тях и служи като стандарт, по който Бог налага негативни санкции. Пазителите на завета във вечността могат да изпълнят завета за господство без да бъдат ограничавани от греха или от неговите следствия. Този завет е определящ за тях, той ръководи техните решения през вечността.
Вторият завет, който трябва да разгледаме, е индивидуалния. Защо не е семейния? Или църковния? Защо не е държавния? Основната теологична причина, поради която индивидуалния завет е на първо място след завета за господство е, защото човека е направен по Божия образ. Семейството не е. Нито църквата, нито държавата. Тъй като човека е направен по Божия образ, отговорността върви повече с индивида отколкото със семейството, църквата или държавата. Отговорността е винаги първо индивидуална. Един човек може да е част от група при вземането на решение, но крайната отговорност на индивида не може да бъде прехвърляна на колектива. Всеки човек ще бъде съден от Бога в историята и във вечността според собствените му мисли, мотиви и действия. Всеки опит да се прехвърли основната отговорност от индивида към групата, нарушава този заветен принцип. За това започвам с индивидуалния завет вместо с някой друг.

Има още една причина да поставя на второ място личния завет. Тази причина е по-скоро практична отколкото теологична. Индивидуалният завет определя налагането на личните санкции от Бог. Определя правното положение на индивида: спасен или изгубен. Следователно определя и вечното положение на човек: първо рай срещу ад, после ново небе и нова земя срещу огненото езеро. Тъй като човек в повечето случаи реагира повече на лините санкции отколкото на някои от другите санкции, то в реда на заветни взаимоотношения индивидуалния завет следва завета за господство.  Тук става въпрос за стимули – едно от основните учения в  икономическата теория, а именно, че хората реагират на стимули. Те реагират толкова предвидимо на стимулите, че правят възможно за икономистите да правят статистически релевантни прогнози за поведението на хората като отговор на променящите се икономически стимули.
Мотивацията на хората обикновено е по-силна по отношение на личния завет в сравнение с другите завети. Личния залог е доста по-висок. Ето за това изявлението на Павел, че би желал да бъде отлъчен от Христос заради своите братя по плът – евреите, е уникално в историята.Няма друго съвпадение в записаната история, което да предлага това. То е аналог на Христовото решение да жертва живота си за света като цяло (общата благодат) и по-специално за пазителите на завета (специална благодат). Не смятам, че е мъдро да правиш анализ за завета на базата  на един уникален казус от Писанието.
Има и трета причина: методологията. Съвременната теория за свободен пазар неправилно започва с действащия човек. Това е основната разлика между Християнската икономика и хуманистичната икономика. Веднъж, когато тази разлика стане ясна на амбициозните икономисти, следва  да се пристъпи към индивидуалния анализ. Икономистите на свободния пазар правилно започват с човека вместо със семейството или държавата или с църквата като главно място за епистемологията. Под епистемология имам предвид това: Какво можем да знаем и как можем да го разберем? Започваме с действащия човек, тъй като той е направен по Божия образ и е силно мотивиран от стремежа към положителни санкции и желанието да избегне негативните санкции. Да започнем с колектива като първично място на нашето разбиране за икономиката би било голяма концептуална грешка.
Говорейки, че икономиката на свободния пазар започва с индивида, също така имам предвид, че тя се отнася главно за пазара и пазарните процеси. Когато икономистите на свободния пазар говорят за семействата, църквите (по-рядко) и правителствата, техните методологични средства са слабо ефективни. Ето за това няма развита икономическа теория, която да се отнася за семействата или църквите. Икономистите на обществения избор са направили някои важни открития относно взаимовръзките между личната мотивация и обществените власти, но реално липсва икономическа теория за държавата. Няма и икономическа теория за неправителствените организации. Мизес твърди, че е създал подробна теория на човешкото действие. Но тя се прилага само за пазара, както той я нарича – каталактикс. Следователно, обсега на академичната икономика е доста ограничен. Икономическите закони са приложими по различен начин в бизнеса, семействата, църквата и държавата. Икономистите имат твърде малко за казване относно църквите, държавите и семействата. Когато става въпрос за семействата, икономистите звучат повече като социолози, отколкото като икономисти. Дори да говорят като икономисти, обикновено звучат глупаво. Колкото по-строга е теорията им, толкова по-глупаво звучат. [1]


Заветна икономика, Гари Норт, Въведение към част 2, 2015
превод: Covenant Keeper, юни 2015


[1] Любимият ми пример е Гари С. Бекер, Трактат за семейството, 2-ро издание (Кеймбридж, Масачузетц: Harvard University press, /1981/ 1991). Той спечели Нобелова награда за икономика през 1992.