” И жената видя, че дървото беше добро за храна и
че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му
и яде, даде и на мъжа си да яде
с нея, и той също яде.” (Битие
3:6)
Като законни
представители на човечеството, а също и на творението под тяхна власт, Адам и
Ева ядоха от забраненото дърво. Това беше бунтовно действие. То включваше три
вида заветни взаимоотношения: лични, семейни и църковни. Личен завет, тъй като
Бог обеща на Адам, че в деня, в който яде от дървото, ще умре (Бит. 2:17).
Семеен, тъй като първородния грях ще се предаде биологично от първата двойка на
цялото човечество. И накрая – църковен. Бунтът беше под формата на заветно
ядене – това доведе до четвърти завет: граждански. От сега нататък мандатът за
ограничаване на греха е институционален (Рим. 13:1-7).
Като свещеническо
действие бунтът изискваше висока цена. И тази цена беше Адам. Ева беше
подчинена на Адам и в семейството, и в църквата. Като подчинен свещеник в семейство на
свещеници, Ева изкуши Адам. Той последва предложението ѝ, точно както тя
направи с предложението на змията.
Служението на
свещеника се състои в това да прославя суверения Бог на Библията по специфичен
начин: чрез заветно ядене. В градината Адам яде след Ева. Той наблюдаваше какво
ще се случи с нея. Когато не последва нищо лошо, и той яде. Това обърна реда на
йерархията на първоначалното свещенодействие. Не той подаде плода на нея. Тя
подаде на него. Той отказа да упражни дадената му от Бога власт над нея. Тя
упражни своята власт над него. Като заветен представител на змията, която беше
заветен представител на Сатана, тя упражни свещеническа власт. Това беше
свещенодействие.
Тя беше по-малко
отговорна пред Бога от Адам. Павел пише: „И Адам не беше измамен, а жената беше
измамена и падна в престъпление.” (1
Тим. 2:14) Исус ни учи, че който има повече знание, има и по-голяма
отговорност.
”И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е бил готов и
не е постъпил по волята му, много ще бъде бит.
А онзи, които не е знаел и е сторил нещо, което заслужава
бой, малко ще бъде бит. И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се
изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква.” (Лука
12:47-48). [1]
Въпреки че тя
поде неправомерно инициативата, Бог наказа тялото и труда на Адам. Бог го осъди
на смърт (Бит. 3:17). [2] Eва също щеше да умре. Тези проклятия се
разширяват във всички хора и в цялото творение.
„Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез
Този, който го подчини,
с
надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на
Божиите деца.
Понеже знаем, че цялото творение заедно стене
и страда в родилни мъки досега;
и не само то, но и
ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно
очакваме осиновението, тоест
изкупването на нашето тяло.” (Рим. 8:20-23).
Нарушителите
на завета са в Божието семейство в положението на Кайн: лишени от наследство.
Те биват възстановени само чрез осиновение (Рим. 8:15); Галатяни 4:4-6). В този
смисъл, разбитото семейство на Адам е възстановено. Юридически възстановени в
историята, а в бъдещето - „очакваме
осиновението, тоест изкупването
на нашето тяло.” (Рим. 8:23). Заветното възстановяване не е само семейно,
така както и заветния бунт не е само семеен. Възстановяването е и църковно.
Бунтовното свещеничество на Адам е заместено от заветоспазващото свещеничествно
на Христос:
„Но вие сте избран род, царско свещенство,
свят народ, народ, който Бог
придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от
тъмнината в Своята чудна светлина” (1 Петър 2:9)
Това стана
възможно чрез възнесението на Исус отдясно на Бог като пръв свещеник.
„И така, понеже децата са
участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да
унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола,
и да
избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени
на робство.
Защото
наистина Той не помогна на ангелите, а помогна на Авраамовото потомство.
Затова
трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да
извърши умилостивение за греховете на народа.
Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше
изкушен, може и на изкушаваните да помага.
Затова,
свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и
Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус” (Евреи 2:14 – 3:1)
Посланието до Евреите има уникална тема: Исус е
първосвещеника. Неговото свещеничество е централно за служението Му. Той предложи
Себе Си като жертва за човечеството. Без тази жертва Адам и Ева щяха да бъдат
екзекутирани от Бога още на първия ден от разбунтуването им. Благодарение на
Божия поглед напред към изкупителната жертвата на кръста на Своя Син, Адам и Ева получиха милост и време. Това е
основата на изповедта на вярата за всеки пазител на завета.
„И така,
като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия
Син, нека държим здраво това, което сме изповядали!
Защото
нямаме такъв първосвещеник,
който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях.
Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на
благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни
помага своевременно.
Защото
всеки първосвещеник, взет измежду хората, се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и
жертви за грехове” (Евр. 4:14 – 5:1).
Плащане
за оказано свещенодействие
Всички хора дължат на Бога, като собственик на
творението, символично плащане. Това заплащане е икономическо и свещено.
Нарушителите на завета са държани настрана от Господната вечеря. Заветно не им
подобава да участват.
„Но човек да изпитва себе си и
така да яде от хляба и да пие от чашата;
защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие
осъждане за себе си.” ( 1 Кор. 11:28-29).
Господната вечеря е забранена зона за тях, така
както беше забраненото дърво за Адам и Ева. В последствие Бог постави ангели с
горящ меч на входа на градината. Те държаха човека далеч от дървото на живота.
(Бит. 3:24).
Нарушителите на завета вродено разбират, че дължат
символично заплащане на Бога като собственик на творението. Също така разбират,
че правилния начин на заплащане е даването на десятък в папството. Ето защо, освен
при израелтяните, принципа за даване на десятък се е спазвал в много други
древни общества. [3]
Бог няма
интерес в това да субсидира конкурентни папства. Той не се задоволява от споменатото по-горе
формално подчинение на човека към Него чрез плащание към конкурентни
свещеничества. Гневът Му не се успокоява, защото нарушителите на завета дават
десятък в конкурентни папства. Това направиха Адам и Ева чрез своя бунт. Те ядоха
от забраненото дърво по предложение на змията. Те бяха свещеници на друга
йерархия, която служи на друг бог.
Човек не дължи десятък на правителстото. То не е
агенция за спасение. Не служи като агенция за заветно възстановяване между
човека и Бога. То е агенция на справедливостта, като една от целите му е възстановяване
от осъдения престъпник към жертвата. [4]
Човек не дължи десятък и на семейството. То не е
агенция за възстановяване между човека и Бога. Семейството е това, което дължи
десятъка. То не го притежава.
Човек дължи десятък на църквата. Църквата е Божия
монополистичен агент за помирение между човека и Бога. Църквата предлага законно
ядене: юридическия еквивалент на дървото на живота. Тя предлага на пазителите
на завета начин да участват в заветно ядене, което е забранено за падналия
човек: ритуалния еквивалент на дървото на живота. До момента, в който Бог не извéде
израелтяните от Египет, за пазителите на завета липсваше редовен ритуал на
ядене. Мойсеевият закон установи такова ядене. Пасхата беше задължителна за
всеки спазващ завета. Но беше ограничена за необрязаните нарушители на завета.
Заключение
Свещеничеството и десятъка са свързани в Писанието. Плащането
на десятъка към агенцията за възстановяване между Бога и човека, е единствения
законен за човека начин за символично плащане към Бога, като собственик на
творението. Това плащане е задължително за всеки спазващ завета. Бог не е
установил алтернативни начини за плащане в Новозаветната ера. Пазителите на
завета са морално задължени от това изискване. Нарушителите на завета също са,
но те не са заветно допустими да правят това законно. Те не са допустими за
заветното ядене, което е свързано с членство в църквата. Техните десятъци не се
кредитират за тяхна сметка. Бог не ги е молил да си дават десятъка. Той няма да
зачете техните десятъци като платени.
Заветен десятък, гл. 2, Гари Норт, 2011
превод: Covenant Keeper, юни 2015
[1] Gary North, Treasure
and Dominion: An Economic Commentary on Luke, 2nd
electronic edition (Harrisonburg,
Virginia: Dominion Educational Ministries, Inc., 2003), ch. 28.
[2] Gary North, The
Dominion Covenant: Genesis, 2nd ed.
(Tyler, Texas:
Institute for Christian Economics, 1987), ch. 10.
[3] Henry Lansdell, The
Sacred Tenth, or Studies in Tithe-Giving Ancient and Modern, 2 vols. (Grand Rapids, Michigan: Baker, [1906] 1955), I, chaps 1–4.
[4] Gary North, Victim’s
Rights: The Biblical View of Civil Justice (Tyler, Texas: Institute for Christian
Economics, 1990).
