Живот, без риск:

Религия на силата [1]

„Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,

 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;

 и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“

 А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“ (Лука 4:9-12).

Теоцентричния принцип на този закон е светостта на Бога: точка три от библейския завет.[2] Не може да си играем с Бога за да постигаме човешки цели. Това е посланието от книгата Йов[3] - човек не може да държи сметка на Бога.

А. Да изкушаваш Бог

В Евангелието на Матей това е второто изкушение.  Аз смятам, че е правилна хронологичната последователност от Евангелието на Матей.[4]

Предложението тук (в Лука, б.пр.) е за живот без риск. Това е от дълго време желана цел за хората. Не може да бъде постигната в този живот, но намаляването на риска е общоприета практика. Модерната научна статистика първоначално е била развита от хора, които търсят да намалят своите рискове.[5] Но намаляването на риска не идва безплатно. Въпросът е: на колко висока цена?
Какво искаше Сатана от Исус да замени, за да покаже Своето законно право над това обещание (за дълъг живот, б.пр)? Какво ползваше Исус подобна демонстрация? Притежаваше ли  изобщо Исус такова законно право над това обещание?  Ако да, защо в този случай Той не предяви своето право?

В първото изкушение Исус отговори на дявола, позовавайки се на Библията, т.е. на Божието Слово. След като се позовава на текст от Библията, за да установи този принцип на власт, Той отново цитира Библията: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.” Целият текст от пасажа изяснява контекста: „Да не изпитвате ГОСПОДА, своя Бог, както Го изпитвахте в Маса.” (Втзк. 6:16).  Контекста на нарушението на Израелтяните беше тяхното оплакване за вода в пустинята и тяхното обвинение, че Бог трябва да докаже Себе Си  чрез предоставянето на вода.

„След това цялото общество на израилевите синове тръгна от пустинята Син, като пътуванията им бяха според ГОСПОДНАТА заповед. И разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода да пие народът.

Затова народът се караше с Моисей и казваше: Дайте ни вода да пием! А Моисей им каза: Защо се карате с мен? Защо изпитвате ГОСПОДА?

Но народът беше ожаднял там за вода и народът роптаеше против Моисей, като казваше: Защо ни изведе от Египет? Да умориш от жажда и мен, и децата ми, и добитъка ми?

Тогава Моисей извика към ГОСПОДА и каза: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни!

А ГОСПОД каза на Моисей: Излез пред народа и вземи със себе си някои от израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и иди.

Ето, Аз ще застана пред теб там на канарата в Хорив, а ти удари канарата, и от нея ще излезе вода, за да пие народът. И Моисей направи така пред очите на израилевите старейшини.

И нарече мястото Маса и Мерива, поради това, че израилевите синове се караха с него, и понеже изпитаха ГОСПОДА, като казаха: Дали ГОСПОД е между нас, или не?” (Изх. 17:1-7)

Бог им осигури вода. Моисей удари скалата и водата потече от нея. Това беше демонстрация на Божията сила. Но тази демонстрация ги осъди на второкласно гражданство.  Те станаха физиологично зависими от повтарящи се свръхестествени изяви на Божията сила над природата. Те не се научиха да се доверяват на Неговия заветен закон. Те се научиха да се оплакват отново и отново, плачейки за своите прищявки.  „И Той им даде това, което искаха, но изпрати мършавост на душите им.” (Пс. 106:15).  Те никога не пораснаха. Дори и Моисей по-късно попадна в примката на тяхната грешка – магията, като начин на живот.  Той удари скалата два пъти, за да излезе вода от нея, въпреки, че Бог му каза да каже на скалата, а не да я удря (Чис. 20:10-12). Той използва ритуал вместо да се опре на Божиите думи, които са същността на магията. [6]

B. Да предпазиш Месията

Дяволът цитира част от псалм 91. [7] Този стих понякога се смята за месиански. Той говори за дълъг живот за човека, към който е насочен текста. Но дългият живот не беше осигурен за Месията като спасител. Исус умря млад. Тогава как може този пасаж да се отнася за Него?

„Никакво зло няма да те сполети, нито язва ще се приближи до шатрата ти,

 защото ще заповяда на ангелите Си за теб — да те пазят във всичките ти пътища.

 На ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.

 Ще настъпиш лъв и кобра, ще стъпчеш млад лъв и змия.

 Понеже той положи в Мен любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя нависоко, защото позна Името Ми.

Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя.

Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа Моето спасение.” (Псалм 91:10-16).

   1. Страдащ Месия

Сатана цитира стих, който, ако буквално се отнася за Исус, следва, че Той не може да бъде Пасхално жертвено агне, млада жертва. В мойсеевия завет жертвените животни бяха млади.[8] Ако този пасаж се отнася буквално за Исус в Неговия пред-възкресенски период, следва, че светът не би имал спасител. Той би оцелял от падането от храма, но човечеството не би оцеляло с Месия, надарен с дълъг живот. Израел можеше да спечели дълголетен цар. Но нямаше да получи спасител.

Трудността в тълкуването на това пророчество като месианско идва от противоположното  съдбоносно месианко пророчество на Исая за заместителното изкупление.

„Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?

Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя. Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме —

презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.

А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен.

Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.

Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни.

Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си. Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, и Той не отвори устата Си.

От утеснение и от съд беше грабнат. А рода Му кой ще обясни? Защото беше отсечен отсред земята на живите; заради престъплението на Моя народ беше поразен.

И гробът Му се определи при безбожните, но остана при богатия в смъртта Си; защото не е извършил неправда и не е имало измама в устата Му.

 Но ГОСПОД благоволи Той да бъде съкрушен, остави Го да страда. Когато направи душата Си жертва за вина, ще види потомство, ще продължи дните Си и ГОСПОДНОТО благоволение ще благоуспее в ръката Му.

Ще види плод от мъката на душата Си и ще се насити. Праведният Ми Слуга ще оправдае мнозината чрез познаването Му от тях и ще се натовари с беззаконията им.

Затова ще Му определя за дял великите и със силните ще дели плячка — затова, че предаде Себе Си на смърт и към престъпници беше причислен. А Той понесе греха на мнозина и ходатайства за престъпниците.” (Ис. 53:1-12)

Ако този текст се отнася за Исус, то пророчеството от 91 Псалм не следва да се отнася за Него като Месия или се отнася за наследство, което Той изостави. Въпросът е, ако пасажа от 91 Псалм не е за Него, тогава за кого? Никой от Стария Завет не претендира да се отнася за него. Ако не е за Исус, тогава за кого? Моето заключение е, че този псалм предлага уникални условия на Исус, но Той отказа да приеме наследството като Свое. Той отказа и като отговор Бог Отец отказа да го почете на Голгота. На кръста Исус призова Бог: „Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46) Бог остана мълчалив. А стихът от Пслама твърди: „Понеже той положи в Мен любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя нависоко, защото позна Името Ми.

Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя.

Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа Моето спасение.” (Пс. 91:14-16). Това обещание не е вече в сила. Защо? Защото Исус отказа всяко право да го използва, за да изпълни ролята на страдащия Месия. Следователно пасажа не е месиански.

2.     Акт на вяра

Сатана предложи тест. Ако Исус се провалеше, нямаше да има заместителна жертва нито екзекуция. Просто щеше да има едно мъртво тяло на земята. От друга страна, ако Исус оцелееше, Той щеше да наследи преждевременно това обещание (от Пс.91, б.пр.), но нямаше да бъде предсказаното агне, водено за клане. Това беше носещо загуба предложение за Исус и печелившо за Сатана. Исус отказа да приеме предизвикателството.

Исус цитира закона, забраняващ изкушаването на Бог. Въпреки това Гидеон се усъмни в Бога и предложи няколко изпитания с руно (Съд. 6:37-40). Кое е грешното в подобни демонстрации на Божиите намерения? Нищо, доколкото информацията не е била открита авторитетно в Библията. Нямаше как Гидеон да бъде сигурен, че говори с представител на Бога. Няма записано откровение, което да е приложимо в неговата ситуация. Не е така с Исус. Той знаеше, че стиха, който се цитира с отнася за Него, но не като пророчество с истински детайли от живота Му. Той нямаше да доказва приложимостта на пророчеството по начин, който щеше да доведе до незабавната Му смърт или до потвърждението на Неговия немесиански дълголетен живот. Нито един от тези резултати не са уместни за Неговата работа на земята.

Причината, поради  която подобен акт на вяра би се считал за изкушаване на Бога е, че подобен тест на живот и смърт е наложен от човека, от неговата собствена власт.  Израелтяните направиха тази грешка: „Дали Бог е с нас?” питаха те. „Нека ни докаже като ни даде вода.” Но Бог вече беше направил това: при Червено море. Животоподдържащата вода за Израел беше животоотнемаща вода за Египет. Те са виждали това чудо и то вече не им прави впечатление. Предпочетоха още един тест. И още един. Ако зависеше от израелтяните на изхода, нямаше да има край на тестовете.

Тяхното пристрастяване към чудесата беше голямо. То е част от робския им манталитет. Робът се осланя на някой друг, който да го поддържа капиталово. Той не е готов да стане независим човек. Поколението на изхода не желаеше да приеме отговорността на войната срещу Ханаан (Чис. 14).  Трябваше да се скитат цяло поколение, докато не измрат. Исус не беше пристрастен към чудесата за Негова собствена изгода. Той ги предоставяше в полза на Израел. Той използва чудесата, за да основе заветен съдебен процес срещу Израел.

„И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален! Защото, ако се бяха извършили в Содом чудесата, които се извършиха в теб, той и до днес би останал.

Но казвам ви, че в съдния ден на содомската земя ще бъде по-леко, отколкото на теб.” (Мат. 11:23-24). Това поколение със сигурност щеше да умре поради греховете си така, както се случи с поколението на изхода.

C. В живота има рискове

В живота има рискове. Препъваме се в камъни. Подхлъзваме се и падаме. Поради греха страдаме от негативни санкции като болка и провал. Страдаме и от смъртта. В този смисъл ние водим живот с големи рискове.

Сатана предлагаше на Исус живот без риск. За Месията подобен свободен от рискове живот би означавал смърт за човека. Месията трябваше да изпита отделянето от Бога вместо човека – това е най-големия риск. Бягство за Него нямаше, за да има за неговите хора. Нямаше начин Исус да води свободен от рискове живот и все пак да изпълни ролята си на спасител.

Хората искат да намалят рисковете си. Това е основателно в смисъла, по които е основателен стремежа ни да наманяваме разходите си. Но да търсим живот лишен от рискове е все едно да търсиш робство или смърт. Сравнимо е с търсенето на живот без разходи. Подобно искане е демонично в историята: преодоляване на проклятията от греха, но без преодоляването на самия грях.

Най- успешното техническо средство за ограничаване на риска е икономическия растеж. Печелим повече богатства, които могат да бъдат използвани за защита от неблагоприятни събития. А после идват откритията на закона за математическите вероятности.[9]

Това е драстично намаляване на риска. Но каквото и да е намаляване на риска не бива да превишава Божието предложение за защита; нито застраховка, нито богатство, нито власт. Всеки конкурентен източник за намаляване на риска накрая ще бъде обожествен от човека. А после ще изисква и жертва.

Във втората половина на 20 век, беше създадена огромна бюрокрация по цял свят, която се опитваше да намали рисковете за всички хора под властта на държавата. Но все някой трябва да понесе  риска. Разходите за плащането на непредвидени негативни събития трябва да бъдат понесени от някого. И все повече държавата настоява, че ще плаща за грешките на хората. Държавата налага такси на успелите, за да компенсира тези, които са се провалили. Това не е застрахователна сделка, при която хора се споразумяват помежду си чрез  трета страна, за да се подсигурят срещу статистически предсказуеми загуби. Не  е сделка въз основа на оценката на разходите и приходите от тези, които ще плащат. Разходите са наложени насила на тези, които не постигат ефективно политическо влияние. Това наложено разпределение на богатствата увеличава разходите. Работниците носят тежкия товар на отговорността на множеството правителствени системи за ограничаване на риска.  За това работодателите търсят работници, които е по-малко вероятно да бъдат засегнати, провалени или казано по друг начин, които ще струват по-малко пари за работодателя. Работодателите, от които се иска да плащат, търсят начини да изключат от класификаията тези, които са статистически по-подходящи да им се плаща.

Съвременният административен ред е разширил определението за социален риск и е хвърлил мрежата си да издърпа повече хора, които да носят този риск. Хората търсят защита в много държавни икономически безопасни мрежи, в съшото време се опитват да избягват мрежите, хвърлени да заловят тези, които имат капитал. Края на такава игра на жоманка е ясен: увеличаване броя на тези, на които е обещана безопасност и загуба на свобода за тези, от които се иска да плащат. От една страна спасителните мрежи ще се скъсат, пречупвайки и вярата на хората в държавата, а от друга страна ще се счупят и държавните капани. Когато това стане, всички зависими от счупените спасителни мрежи ще са слаби и беззащитни срещу социални промени. Истинското рухване на мрежите ще увеличи социалната промяна, увеличавайки риска за всички.

Заключение

Месията трябваше да носи рискове. Месианската държава също носи рискове. Месията не възнамеряваше да изпитва съществуването на спасителна мрежа от Бог. Той понесе Собствените си рискове, а също и нашите.

Месианската държава търси да прехвърли рисковете на данъкоплатците и на тези, които имат капитал. Резултата ще бъде невиждана катастрофа. Милиони хора са залитнали в една или друга държавна мрежа. Когато тези мрежи се скъсат, тези, които са вътре, ще паднат лошо.

Основния въпрос на този пасаж е да живеем по Божието слово, но не с очакване за анормална свръхестествена намеса. Религията на противодейстие на риска в разрез с Божия закон е религия на магията. Библейската религия не е магическа. Те не се осланя на провокирани от хората свръхестествени чудеса, които позволяват на човек да постигне добър живот. Също така не призовава държавата като снабдител на безопасни мрежи срещу икономическите резултати от избягващ риска провал [10] или от глупостта на прекомерно рискуване .

Богатство и господство: икономически коментар върху Лука, гл. 5, Гари Норт
превод: Covenant Keeper, юли 2015

---

[1] Адаптирано от глава 2 на Приоритети и господство: икономически коментар върху Матей, Гари Норт, 2-то изд.  (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2000] 2012).]

[2] Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant, 2nd ed. (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1987] 1992), ch. 3. (http://bit.ly/rstymp) Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory, 5th ed. (Powder Springs, Georgia: American Vision, [1980] 2010), ch. 3.

[3] Gary North, Predictability and Dominion: An Economic Commentary on Job (Dallas, Georgia: Point Five Press, 2012), ch. 6.

[4] Евангелието на Матей завършва с най-голямото от всички предложения на Сатана: световното царство. Тук той правеше това предложение. Докато в първите две изкушения Сатана разчиташе на Исус (камъни на хляб) и на ангели (защита). При третото изкушение Сатана претендираше, че притежава законна власт да действа както Бог: да бъде почитан и да разширява царства.

[5] Peter Bernstein, Against the Gods: The Remarkable Story of Risk (New York: Wiley, 1996).

[6]Гари Норт, Санкции и господство: Икономически коментар върху Числа, вт. Изд. (Далас, Джорджия: Point Five Press [1997] 2012), гл. 11

[7] В Евангелието на Лука цитата идва от Септуагинта, Псалм 90:11-12. Уилям Хендриксен, Коментар върху Новия Завет: Изложение на Евангелието според Лука (Grand Rapids, Michigan: Baker Book House, 1978), p. 238.

[8] Левит 1:14; Числа 28:19; Числа 29:13; Лука 2:24.

[9] Bernstein, Against the Gods.

[10] Притчата за талантите: слугата, които зарови своя (Лука 19:12-15). Виж също глава 46.