неделя, 30 ноември 2014 г.

Когато му дойде времето

От Р.Дж. Ръшдуни

Определянето на подходящото време от Бога и от нас не винаги съвпада, така както е с нас и нашите деца. Искаме да получим нещо веднага щом сме почувствали нуждата му и като деца не можем да разберем защо Бог се бави.
В Евреи 4:16 се казва „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.”. На гръцки думата „своевременно” е eukairon.  Означава подходящото време или възможност.  Същата дума присъства и в гръцката версия на Псалмите в Септуагинтата, псалм 104:27, където се казва „Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.” Това прави значението на думата съвсем ясно. Помощта, която Бог ни обещава и дава не идва, когато ние я искаме, а както Бог е определил -  „на времето ѝ”.

Това не ни допада особено. Може да сме възрастни с побелели коси, но в отношенията си с Бога сме като разглезени деца. Искаме да получаваме веднага щом сме поискали нещо. Божието слово ни казва „когато му дойде времето”.

 Писанието ни казва, че Божиите дарове са съвсем реални за тези „които чакат ГОСПОДА” (Исая 40:31). Бог преценява нашите нужди и определя времето за всяко нещо. Той не ни е личен камериер или слуга, който да ни прислужва, когато поискаме, а наш небесен Баща, който в подходящото време дава колкото сметне за необходимо.

Нещо повече, това, което ни казва Евреи 4:16 е да пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта основно, за да получим милост и благодат. Обикновенно, когато се молим, списъкът ни с искания е доста дълъг, но колко често милостта и благодатта са част от този списък или колко напред са в него? 

Превод от английски език: Covenant Keeper