неделя, 30 ноември 2014 г.

Денят на благодарността

Дж. Р. Ръшдуни
Произходът на Деня на благодарността идва от Старозаветния празник на жетвата. Първото честване в Америка е било съзнателно приемане за спазване на Стария Завет заедно с много други неща. През годините, евреите постоянно са се събирали, за да благодарят на Бога за Неговата милост и благословения. Много Псалми носят благодарствени хваления, особено Псалм 136: „Славете ГОСПОДА, защото е благ — защото милостта Му е вечна!”
Днес ние сме склонни да благодарим на Бога само за благословенията. Твърде често отношението ни е ‘няма благословение, няма благодарност’. В действителност казваме „Какво си направил напоследък за мен Господи?”. В Писанието основния аспект на деня на благодрността е признателността за Божията милост.  Всеки стих на Псалм 136 завършва с думите „защото милостта Му е вечна!”. Този рефрен прозвучава двадесет и шест пъти.
„Мърси” (милост – б.пр.) преди време е било популярно име за момичета. Пуританите са били възхитени от Милостта на Бога и са я чествали. Днес говорим малко за Божията милост. Очевидно смятаме, че заслужаваме всичко, което Той ни дава, че и повече.
Но Писанието ни казва, че ние сме обекта на милост в Исус Христос. Милостта е толкова важна, че е наблегната и в Блаженствата от Матей 5: „Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.” (Мат. 5:7).
Псалм 85:10 казва: „Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха.” Милостта е свързана с истината, с правдата (или справедливостта) и мира. Очевидно милостта е много важна. А ние я пренепрегваме на свой риск.
Всички имаме проблеми, някои неща ни угнетяват и тревожат. Всеки един от нас може да изкара каталог с неща, които не са наред в живота му или със света. Денят на благодарността е време, в което да забравим тези неща и да си спомним за Божията милост.
Текста е част от книгата A Word in Season, Vol. 5, p. 136.
Превод от английски език: Covenant Keeper