вторник, 2 декември 2014 г.

Не преминавай

И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
 но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. – Битие 2:15-17
Бог притежаваше всички дървета в градината. Той притежаваше и дърветата извън градината. „Защото мои са всички горски животни и добитъкът по хиляди хълмове.” (Псалм 50:10). Той притежаваше всичко. И все още е така.
Бог даде определена задача на Адам: да се грижи за Неговата градина. Той даде пълна отговорност на Адам за градината. Той знаеше, че човека, дори съвършен, ще се грижи добре за Неговата собственост ако има законно право върху нея и ползите от положения труд. Няма нещо,  което да накара човека да се грижи по-добре за определен актив от личната собственост.
Управлението води до отговорност. Човекът се нуждае от напомняне, че Бог е суверен. Бог е суверенния собственик, не човека. Как Бог напомни на Адам и Ева, че работят за Него? Как им напомни, че градината му принадлежи и, че човека е само Божия наместник в историята? Той отдели едно дърво като Негово лично. Сложи вербален знак „Не преминавай” около него. Това дърво беше единствено и само на Бога.  То свидетелстваше за истинското Му право на собственост при сътворението, Неговото окончателно право на собственост при крайния съд и постоянното Му право на собственост между двете събития. Забраненото дърво служеше като знак. Казано по друг начин – то имаше представителна роля. Чрез спазването на Божията граница около дървото, човекът щеше да заяви своето подчинение на Божия завет.

Какво е естеството на този завет? Такова:
И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде.
И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. (Бит. 1:27-28)
Аз наричам това завет за господство. Бог го установи устно преди да създаде човека. Бог говори от името на човека като Негов създател преди да го създаде.  Юридически казано, този завет определя човешкия род като Божии агенти, като управители, които действат от и в името на Бога. Човека е правно подчинен на Бога. Той е творението, не Твореца. Трябва винаги да приема позицията си на посредник между Бога и творението. Това става чрез видимо покорство: спазване на законоустановените граници. В градината забраненото дърво беше само на Бога.
Дървото свидетелства еднакво и за подчинението на Сатана към Бог. Сатана не е Създателя. Той не е истинския собственик, а е творение. Като такъв той беше не само под Бога, но и под човека. Човека е Божият законен представител в историята. Павел пише, че в крайния съд спазващия завета човек ще възвърне видимо този си статус в Божията заветна йерархия. „Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? Колко повече тогава житейски работи!” (1 Коринтяни 6:3). Сатана кипи от гняв - „Това няма да стане”.
Сатана избра свой представител: змията. Тя отиде при подчинения на Адам и я изкуши. „А змията каза на жената: Никак няма да умрете!
Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото.”(Битие 3:4-5) Тя беше измамена с тази лъжа. „Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.
И Адам не беше измамен, а жената беше измамена и падна в престъпление.” (1 Тимотей 2:13-14).
Съгласявайки се с предложението на змията, Ева заветно ѝ се подчини. Тя прие съвета на змията вместо на съпруга си. Бог беше казал на Адам да не яде от дървото. Никъде не пише, че е казал това на Ева. Можем да предположим, че Адам ѝ е казал. Подобно предположение е уместно, тъй като тя е под неговата власт. Сега, като подчинена на змията, Ева изкуши Адам. Той прие.
Адам и Ева отидоха до дървото, преминаха вербалната забрана „Не преминавай” и ядоха. Това беше заветно ядене. Не ядоха от дървото на живота, което им беше позволено, а от забраненото дърво. Както трапезата на демоните е заветно забранена, така е и със забраненото дърво. Човек не може законно да участва и в двете. Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните.” (1 Коринтяни 10:21). За това Бог им отне дървото на живота. Той постави много по-широка граница и по-непреодолим знак „Не преминавай”:
”Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.
 И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.”  (Битие 3:23-24)
Днес няма забранено дърво или херувим и пламенен меч. Вместо това има  храна за тези, които спазват Божия завет, заветна храна, описана в пасажа (1 Коринтяни 11) след Павловото предупреждение за трапезата на демоните (1 Коринтяни 10). Знакът „Не преминавай” е вече около масата на демоните. Той се отнася за спазващите завета. Такъв знак има и около масата на Бога. Той се отнася до нарушителите на завета:
Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. ...   защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.” (1 Коринтяни 11:27,29)
Знакът „Не преминавай” остава
Видимият знак на подчинение на човек пред Бог е повече от участието му в ритуално ядене един път в седмицата. Подчинението му се отнася и за останалите шест дни от седмицата. Отнася се и за една от най-изкушаващите го религии – тази към мамона. „Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамон.” (Матей 6:24) Какво е мамона? Житейски мироглед: „Повече за мен в исторически план”. Исус предупреди за последствията. „Понеже, какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матей 16:26).
Тогава какъв е знакът на подчинение на човека през останалите шест дни от седмицата? Десятъкът. Точно като дървото в градината, десятъка има знак до себе си „Не преминавай”. Той представлява видимо известие, че Бог е първоначалния и краен собственик.
Учението за заветния десятък се основава на това, че Бог притежава всичко. Той има законно право над всичко. Историята е период, в който Бог разширява Своето пълно право на собственост за своя законен наследник: Неговия син, Исус Христос.
„Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,
защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.” (1 Коринтяни 15:24-25)
Това събитие ще бъде видимото изпълнение на Божия завет с Адам.
До тогава пазещите завета имат един начин да спазват Божието всеобхватно право върху всичко: да дават десятък. Това е законно Негово право, така както е и правото Му върху всичко останало. Десятъкът е юридическо плащане, което символично показва две неща: (1) Божието право над всичко; (2) правото на човека над всичко, без десятъка, като Божии представител в историята. Бог взема десет процента от всички нетни приходи като символично плащане, а човека запазва деветдесет процента като комисионна от Бога. Това е доста висока комисионна.
Това няма да стане!
Неспазващите завета негодуват против законното право на Бога върху всичко. Те вярват, че вероятно в съюз с измислените си богове ще имат законно право над цялото творение. Това беше скритото желание на Сатана и Адам. За да има правна стойност обаче е необходимо да има договор. Ева беше подмамена, но Адам разбираше това.
Всеки завет има пет основни точки: (1) първоначален суверенитет; (2) йерархия; (3) Законов ред (граници); (4) система на санкции, положителни и негативни; (5) система за наследяване във времето. Ако това звучи твърде теологично ще го преведа на по-разбираем език. Заветът отговаря на пет въпроса:
  1. Кой командва?
  2. Пред кого отговарям?
  3. Какви са правилата?
  4. Какво получавам ако се подчиня (или не се подчиня)?
  5. Какво е продължението на това в бъдещето?
В Божия завет десятъкът е символично плащане, което показва йерархия, в която Създателя, Бога на Библията, е суверен, човека е Неговия представител, а творението е под човека. Плащането на десятък показва, че спазващият завета участва в заветното споразумение като подчинен на Бога и като Негов представител.
Неспазващите завета отказват да плащат десятък, тъй като разбират, че това е заветен акт на подчинение. Те не уважават  знака „Не преминавай” около нетните си приходи, както и Адам не го направи със забраненото дърво. Отказвайки да плащат те заявяват пред Бога и хората „Това богатство е мое”. Не признават истината, която Моисей обяви пред Израел: „А да помниш ГОСПОДА, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес.” (Второзаконие 8:18).
Изненадващо те откриха, че имат съюзници в този заветен бунт: християнските теолози. Тези теолози ги уверяват, че във времето на Новия Завет не съществува изискване за даване на десятък. За израелтяните под Мойсеевия закон е съществувал такъв закон, но вече не се изисква от Бога. Хората могат да дават на Бога колкото им се вижда добре.
Неспазващите завета са много удовлетворени от това послание и ентусиазирано го заимстват като свое. Дават на Бога толкова малко, колкото им отърва.
Когато хората задържат каквато и да е част от десятъка, за да го харчат като собствени средства, те образно казано сядат на забраненото дърво и ядат. Даването на десятък е заветен акт на подчинение. Това е дълг на всеки християнин. Огромна част от спазващите завета не съзнават това. Повечето от тях са измамени точно като Ева. Какво да кажем за теолозите?
Човека твърди, че може да даде деветдесет процента на Бога и да запази десет за себе си, но само при условие, че има право да задържи всичко. Това е обявяване на автономност. Юридически той твърди високо и ясно, че има законно право върху целия десятък, че може да прави каквото си иска с всичките си пари. Той може да финансира каузите, в които вярва или пък не.  Може да изхарчи всичко за дреболии. Основния въпрос за него не е в това къде ще си изхарчи парите, а за правото му да ги харчи. За него това е въпрос на право. Наистина е така.
Заключение 
В тази книга поставям въпроса за десятъка като заветно задължение. Това е юридически въпрос. Това е дълг. Не е право на избор. Човека няма право да казва „Аз вземам всички решения за разпределението на богатството си.” . Това е твърдение, че човека е автономен.  Моисей разбираше това - „И да не би да кажеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.” (Второзаконие 8:17) Не, не са го спечелили те.

Текстът е част от книгата "Заветен десятък" от Гари Норт, глава 1

Превод от английски език: Covenant Keeper