Камъни превърнати на хляб (част 2)

B. Чудесата като социална помощ [1]

Прехода от Египет към Ханаан е модел на преход от робство към свобода. Чудотворото преживяване на Израел в пустинята, където Бог им даваше манна и премахваше множество теготи, не е модел за свободно общество. [2]

Предвидимите чудеса в пустинята имаха за цел да ги смирят, а не да ги издигнат.Това не беше период белязан от икономически растеж, а на икономическа стагнация и пълна зависимост. Не им беше позволено да запазват допълнителни дялове от манната, която се разваляше (Изх. 16:20). По време на прехода те не могли да издигат стени, да насаждат посеви или да строят къщи. В най-добрия случай са можели да увеличат стадата си, както номадите (Числа 3:45,20:4, 32:1). Прехода в пустинята беше средство да се научат, че Бог работи в историята, за да поддържа Своите хора. Икономическият модел на прехода в пустинята с постоянните чудеса не беше с цел да се превърне в идеал, към който заветно-покорните да се стремят. Израел жадуваше да избяга от пустинята. Но Божието проклятие над поколението на изхода беше те да умрат в пустинята.


Икономическия модел от пустинята беше социален. Израелтяните бяха снабдявани с най-основните нужди без да са работили. Но им лисваше рзнообразие. Хората, които нямаха възможност да се изхранват сами, бяха хранени от Бог: една и съща диета. Хората, които нямаха възможност да се обличат сами, бяха обличани от Бога: едни и същи дрехи. Израел се скиташе безцелно, защото поколението на изхода отказа да воюва (Числа 14). Не бяха годни да водят, за това трябваше да следват. Те бяха кандидати за социална помощ. Те нямаха власт над условията на тяхното съществуване. Вземаха от това, което им беше давано. И както обикновено правят хората на социални помощи, постоянно се оплакваха, че животът им не е достатъчно добър (Числа 11).[3]

Те не благоволиха да платят цената за свободата си: да завладяват. За това Бог ги прокле на четиридесет години икономика на социалната помощ. Единственото хубаво на социалната програма в пустинята беше, че не бе използвана държавата като агент на положително благословение. Никой не беше задължаван да плаща за издръжката на някой друг. Бог използва серия от чудеса, за да издържа всички. Нямаше задължителна програма за преразпределяне на благосъстоянието. Израел беше социално общество, а не социална държава.
Изкушението за социална държава се запазва чрез бягащите от отговорност хора през вековете. Това е изкушението, което привличаше тълпите към Исус. „В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.” (Йоан 6:26) Те искаха цар, който ще ги храни. Те виждаха в Исус потенциален кандидат за цар, защото Той можеше да умножава хляб. Те свързват безплатната храна с политическата власт. Той знаеше това и за това се оттегли от тях (Йоан 6:11-15).
Човеците в своя бунт срещу Бога искат да вярват в държава, която може да ги изцели. Те вярват в спасението чрез закон. Предпочитат да живеят под властта на месианската държава, която да ги изцелява, вместо да бъдат свободни. Искат да избегнат бремето на личната и семейна отговорност в този прокълнат на оскъдица свят. Искат да живеят като деца, като получатели на субсидия без етикет с цена. Готови са да жертват свободата си и свободата на другите, за да постигнат тази цел.
Един от знаците за духовна незрялост е искането на икономически чудеса: камъни, превърнати на хляб. Цената за такава алхимична помощ е винаги една: преклонение пред Сатана. ” И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божи Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.
А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ ”(Мат. 4:3-4).[4]

Модерната социална икономика учи, че държавата може да осигури подобни чудеса чрез положителна икономическа политика, т.е. чрез вземане от благосъстоянието на някои и прехвърлянето му към други, било то директно или чрез парична инфлация. Това вярване е презумпция на кейнсианската революция, която доминира в икономическата мисъл през 20 век – 1936-1990 г.. Джон Мейнард Кейнс всъщност описва кредитната експанзия – сърцето на неговата система, като „чудото... на превръщане на камък в хляб”.[5]
Когато Израел премина в Обещаната земя, Бог премахна видимите белези на тяхното подчинение: манната и перманентното облекло. Прекратяването на социалната икономика беше необходимо за тяхното духовно узряване и освобождение. От тук нататък белегът на тяхното подчинение пред Бога щеше да е главно изповедно и етично. Единственото чудо с храна, което остана в Израел беше трикратната реколта, две години преди юбилейната година (Левит 25:21). [6]

Бог обеща да даде нов заместител за запазването на Израел: икономически растеж. Вече няма да бъдат ограничени до манната и едни и същи дрехи. Сега ще могат да увеличават богатството си. Светът на социално общество с нулев растеж ще бъде заменен от ориентиран към растеж свят на заветна памет. Но те ще забравят източника на своя икономически успех.

"Богатство и господство" - икономически коментар върху Евангелието на Лука, Гари Норт, 2012г.
Превод: Covenant Keeper, 2014 г.

---

[1] This section appeared originally in North, Inheritance and Dominion, ch. 22.

[2] Chapter 18
[3] Gary North, Sanctions and Dominion: An Economic Commentary on Numbers, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [1997] 2012), ch. 7.
 [4] Gary North, Priorities and Dominion: An Economic Commentary on Matthew, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2000] 2012), ch. 1.
[5] Keynes (anonymous), Paper of the British Experts (April 8, 1943), cited in Ludwig von Mises, “Stones into Bread, the Keynesian Miracle,” Plain Talk (1948), reprinted in Henry Hazlitt (ed.), The Critics of Keynesian Economics (Princeton, New Jersey: Van Nostrand, 1960), p. 306. (http://bitl.ly/HazlittCKE)
[6] North, Boundaries and Dominion, ch. 26.