Религия на силата[1]
А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от
Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,
където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези
дни. И когато те свършиха, Той огладня.
И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този
камък да стане хляб.
Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее
човек, (а с всяко Божие слово).“ (Лука 4:1-4)
Теоцентричният
принцип тук е централното място на Божия закон в живота на човека. Това е точка
три от библейския завет: закон.[2]
А. Случката в пустинята
Историята с изкушението в пустинята се среща в две от
четирите Евангелия: на Матей и на Лука. Това събитие представлява повторение на
изкушението от градината. Но има някои
разлики. Първо, Исус не се намираше в изобилна земя. Второ, Той страдаше от
глад. Адам работеше без наличието на тези две тежести. И третата много важна
разлика: липсва посредник в изкушението. Този път Сатана не използва змията
като свой заветен агент, нито е замесена жена. Той се обръща директно към Исус.
На кратко – Исус беше изкушаван при много по-трудни обстоятелства.
Въпросите са следните: Чие слово следва да използва
човек, за да определя приоритетите си? Струва ли си мигновеното
удовлетворяване на нуждата да превърне камъните в хляб? Или има по-важен
приоритет? Кой е законния източник на човешкото удовлетворение: земните
богатства или Божията слава? Исус ни дава отговора: Божието слово. Нашите
желания трябва да се осланят на Божието слово, не на това, което притежаваме
или на това, което придобиваме със собствени сили. Единствения източник на богатство в живота се основава на Божията
слава, разкрита в Неговото слово.
В първото изкушение дяволът не иска от Христос да направи
нещо грешно. По-късно Исус използва своята свръхестествена сила, за да превърне
няколко питки хляб и риба в храна, която да нахрани хиляди (Мат. 14:21).
Направи го два пъти (Мат. 15:38). Тогава
защо дяволът започва с това изкушение? Този въпрос има исторически контекст.
Въпросът е казусен. Кое е по-фундаментално – силата или покорството? Исус казва
ясно: покорството. Божието слово е по-важно от автономната власт. По-важно е и
от временните желания на човека. Позовавайки се на Библията, Той ясно заявява,
че няма да жертва закона за целесъобразно използване на сила.
Контекста на използвания от Исус цитат е свързан с пребиваването
на израелтяните в пустинята. Моисей разказваше на новото поколение чудесата,
чрез които Бог поддържаше народа в пустинята за четири десетилетия. „И Той те смири и те остави да гладуваш, и те
храни с манна, която нито ти познаваше, нито бащите ти познаваха, за да ти
покаже, че човек не живее само с хляб, а човек живее с всяко слово,
което излиза от устата на ГОСПОДА.” (Втзк. 8:3).[3] Бог
им даде чудо – манната, която те правеха на хляб. Манната показва две неща –
Божията власт над историята и милостта Му към Неговия народ.[4] Те
можеха да Му се доверят Той да се грижи за тях. В бъдеще те ще имат нужда от
хляб, но са имали тази нужда и в пустинята, за това Бог им я е осигурил
свръхестествено.
Бог им каза ясно: Той има пълна власт над историята. Той
им даде своя закон на Синай. [5] Неговия
закон е суверен над историята. За да придобие Божието благословение в историята
човек трябва да се подчинява на Неговия закон ( Втзк. 28:1-14).[6] Това,
което поддържа човека в историята е Божието специално открито слово, което
включва и Неговия специален открит закон.
Най-същественото в случката в пустинята не е манната или
дрехите, които не овехтяват. Най-важното е самодисциплината да имаш вяра в Бога. Прехвърлянето
на властта от поколението на изхода към поколението, което завладява Ханаан,
дойде чрез всекидневното чудо, което преживяваше второто поколение: манната. Те
израстнаха в контекста на чудеса. Но при влизането в Обещаната земя, при обрязването
и яденето на Пасхата, чудото на манната беше отнето от израелтяните (Ис. Нав.
5:12). За напред те щяха да ядат плода на земята. За да останат в земята, те
трябваше да се подчиняват на Божия открит закон (Втзк. 8:19-20).[7]
Исус напомни на дявола изискването за безвъзмездна подкрепа
в царството: покорство.[8] Просперитетът
не е въпрос на сила, а на заветно покорство. Неговата власт над камъните е неоспорима.
Дяволът не е и предполагал друго. В действителност изкушението се основава на
презумцията, че Исус притежава тази власт. Основата на изкушението е апела за
използването на тази власт. Това е пример за противопоставяне на религия на силата
срещу религия на господството.[9] Исус
не се позова на силата, а на етиката.
"Богатство и господство" - икономически коментар върху Евангелието на Лука, Гари Норт, 2012г.
Превод: Covenant Keeper, 2014 г.
Превод: Covenant Keeper, 2014 г.
[1]
1. This chapter is adapted from chapter 1 of Gary North, Priorities
and Dominion: An
Economic Commentary on Matthew, 2nd ed.
(Dallas, Georgia: Point Five Press, [2000]
2012).
[2]
2. Ray R. Sutton, That You
May Prosper: Dominion By Covenant, 2nd ed.
(Tyler, Texas: Institute for Christian
Economics, [1987] 1992), ch. 3. (http://bit.ly/rstymp) Gary North, Unconditional
Surrender: God’s Program for Victory, 5th ed.
(Powder
Springs, Georgia: American Vision,
[1980] 2010), ch. 3.
[3]
3. Gary North, Inheritance
and Dominion: An Economic Commentary on Deuteronomy, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five
Press [1999] 2012), ch. 18.
[4]
4. Gary North, Authority
and Dominion; An Economic Commentary on Exodus (Dallas, Georgia: Point Five Press,
2012), Part 1, Representation and Dominion,
ch. 18.
