сряда, 17 декември 2014 г.

Камъни превърнати на хляб:

Религия на силата[1]


А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,
където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня.
И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.
Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“ (Лука 4:1-4)
Теоцентричният принцип тук е централното място на Божия закон в живота на човека. Това е точка три от библейския завет: закон.[2]

А. Случката в пустинята
Историята с изкушението в пустинята се среща в две от четирите Евангелия: на Матей и на Лука. Това събитие представлява повторение на изкушението от градината.  Но има някои разлики. Първо, Исус не се намираше в изобилна земя. Второ, Той страдаше от глад. Адам работеше без наличието на тези две тежести. И третата много важна разлика: липсва посредник в изкушението. Този път Сатана не използва змията като свой заветен агент, нито е замесена жена. Той се обръща директно към Исус. На кратко – Исус беше изкушаван при много по-трудни обстоятелства.
Въпросите са следните: Чие слово следва да използва човек, за да определя приоритетите си? Струва ли си мигновеното удовлетворяване на нуждата да превърне камъните в хляб? Или има по-важен приоритет? Кой е законния източник на човешкото удовлетворение: земните богатства или Божията слава? Исус ни дава отговора: Божието слово. Нашите желания трябва да се осланят на Божието слово, не на това, което притежаваме или на това, което придобиваме със собствени сили. Единствения източник на богатство в живота се основава на Божията слава, разкрита в Неговото слово.
В първото изкушение дяволът не иска от Христос да направи нещо грешно. По-късно Исус използва своята свръхестествена сила, за да превърне няколко питки хляб и риба в храна, която да нахрани хиляди (Мат. 14:21). Направи го два пъти (Мат. 15:38).  Тогава защо дяволът започва с това изкушение? Този въпрос има исторически контекст. Въпросът е казусен. Кое е по-фундаментално – силата или покорството? Исус казва ясно: покорството. Божието слово е по-важно от автономната власт. По-важно е и от временните желания на човека. Позовавайки се на Библията, Той ясно заявява, че няма да жертва закона за целесъобразно използване на сила.
Контекста на използвания от Исус цитат е свързан с пребиваването на израелтяните в пустинята. Моисей разказваше на новото поколение чудесата, чрез които Бог поддържаше народа в пустинята за четири десетилетия.  „И Той те смири и те остави да гладуваш, и те храни с манна, която нито ти познаваше, нито бащите ти познаваха, за да ти покаже, че човек не живее само с хляб, а човек живее с всяко слово, което излиза от устата на ГОСПОДА.” (Втзк. 8:3).[3] Бог им даде чудо – манната, която те правеха на хляб. Манната показва две неща – Божията власт над историята и милостта Му към Неговия народ.[4] Те можеха да Му се доверят Той да се грижи за тях. В бъдеще те ще имат нужда от хляб, но са имали тази нужда и в пустинята, за това Бог им я е осигурил свръхестествено.
Бог им каза ясно: Той има пълна власт над историята. Той им даде своя закон на Синай. [5] Неговия закон е суверен над историята. За да придобие Божието благословение в историята човек трябва да се подчинява на Неговия закон ( Втзк. 28:1-14).[6] Това, което поддържа човека в историята е Божието специално открито слово, което включва и Неговия специален открит закон.
Най-същественото в случката в пустинята не е манната или дрехите, които не овехтяват. Най-важното е самодисциплината да имаш вяра в Бога. Прехвърлянето на властта от поколението на изхода към поколението, което завладява Ханаан, дойде чрез всекидневното чудо, което преживяваше второто поколение: манната. Те израстнаха в контекста на чудеса. Но при влизането в Обещаната земя, при обрязването и яденето на Пасхата, чудото на манната беше отнето от израелтяните (Ис. Нав. 5:12). За напред те щяха да ядат плода на земята. За да останат в земята, те трябваше да се подчиняват на Божия открит закон (Втзк. 8:19-20).[7]
Исус напомни на дявола изискването за безвъзмездна подкрепа в царството: покорство.[8] Просперитетът не е въпрос на сила, а на заветно покорство. Неговата власт над камъните е неоспорима. Дяволът не е и предполагал друго. В действителност изкушението се основава на презумцията, че Исус притежава тази власт. Основата на изкушението е апела за използването на тази власт. Това е пример за противопоставяне на религия на силата срещу религия на господството.[9] Исус не се позова на силата, а на етиката.


"Богатство и господство" - икономически коментар върху Евангелието на Лука, Гари Норт, 2012г.
Превод: Covenant Keeper, 2014 г.
  



[1] 1. This chapter is adapted from chapter 1 of Gary North, Priorities and Dominion: An Economic Commentary on Matthew, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2000] 2012).
[2] 2. Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant, 2nd ed. (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1987] 1992), ch. 3. (http://bit.ly/rstymp) Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory, 5th ed. (Powder
Springs, Georgia: American Vision, [1980] 2010), ch. 3.
[3] 3. Gary North, Inheritance and Dominion: An Economic Commentary on Deuteronomy, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press [1999] 2012), ch. 18.
[4] 4. Gary North, Authority and Dominion; An Economic Commentary on Exodus (Dallas, Georgia: Point Five Press, 2012), Part 1, Representation and Dominion, ch. 18.
[5] 5. Ibid., Part 2, Decalogue and Dominion (1986).
[6] 6. North, Inheritance and Dominion, ch. 69.
[7] 7. Ibid., ch. 23.
[8] 8. Ibid., ch. 17:C.
[9] 9. North, Authority and Dominion, pp. 1–3.