неделя, 24 април 2016 г.

Стойност, цена и страх

Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога.
Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте, вие сте по-скъпи от много врабчета.
(Лука 12: 6-7)

Теоцентричният принцип тук е позицията на Бога като Единствен, който
може да влага стойност. Той прави това от позицията на космически Съдия. Той налага санкции: точка четири от библейския завет.[1]

A. Всезнаещ, Всемогъщ Бог
1. Страхът от Бога
Падналият човек живее в страх. Концепцията за страха е неизбежна. Въпросът не е ‘да се страхуваш’ или ‘да не се страхуваш’.   Въпросът е от какво трябва да се страхуваш. Адам не се страхуваше достатъчно от Бога. Ние се страхуваме твърде много от света. Исус предупреди:
 "Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят.  Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте. " (Лука 12: 4-5). Тъй като е превилегия на Бога да налага максималната санкция, Исус каза на учениците си да не се страхуват от по-малките санкции. Казано на жаргон – „Не хвърляй много пот за малките неща”. За спазващия завета човек, делата от живота, различни от Божието изкупление, са ‘малки’.
Бог вижда врабчетата. Те са евтини птички. Бог също вижда и Своите хора. Те струват повече от врабчета. Бог знае и броя косми на главите на хората. Това е нагледен начин да се опише Неговото всезнание. Той разбира нашите страхове, нужди, желания, надежди. Той може да оцени стойността на хората по отношение на врабчетата.

Бог е приятел на всички онези, които Му се боят. Такива хора са мъдри.
Страхът от ГОСПОДА е началото на мъдростта; всички, които вършат заповедите, са благоразумни. Славата Му трае вечно.”  (Пс 111:10).  Колкото повече хората се боят от Бога, толкова повече търсят Неговата благодат, за да се подчиняват на Неговия закон. Колкото повече се боят от Бога, толкова повече Той им  дава възможност да Му се подчиняват. Това е огромно благословение. Хората се научават да разчитат на Неговото напътствие и подкрепа.
Въпреки това, дори верните хора се изкушават да прехвърлят страха си от Бога към творението. Грижите на този свят тласкат  християните като океански вълни по време на буря. Чувстваме се претоварени. Страхуваме от проблемите, защото си мислим, че сме сами. Някак си, Бог ни е забравил. Той не вижда, че сме претоварени.
Исус предупреди Своите слушатели срещу подобно мислене. Бог не ни е изоставил. Той не ни е забравил. За да изясни въпроса, Исус използва икономически пример. Каква е цената на едно врабче? Не е голяма. Но Бог не е забравил врабчето. Каква е стойността на човека? Далеч по-голяма от на едно врабче. Бог знае колко са космите на главата на всеки човек.Той е наясно с най-интимните подробности от състоянието на всеки човек. Исус казва на Своите последователи да не се боят от външния свят. Той не е изоставил Своите хора. Той не е нехаещ за това, което им се случва. Те не усещат присъствието Му, но Той е с тях, ден и нощ.

2. Бурни води
Добър пример за това е случката на учениците с лодката, подмятана от бурното море. Исус спеше. Бурята не Го беше събудила.
Не Го събудиха неистовите усилията на учениците да се избавят от водата, нито Го събуди самата вода. И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.
А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват? (Лука8: 24-25).
Първоначално учениците оставиха Исус да спи. Те бяха притеснени от бурята. Притесняваха се от водата, заливаща лодката. Накрая Го събудиха, признавайки своята безпомощност. Те наистина си въобразяваха, че Бог ще потопи лодката, в която спеше Неговият Син. Те си въобразяваха, че в съня си, Исус не подозира за бурята. Те решиха, че няма как Той да е знае какво става. Нито Бог Отец знае. Те бяха изправени срещу буря и не знаеха какво да правят. Нямали са спасителен план. Затова извикаха в отчаяние към Исус.
Защо се притесняваха да събудят Исус? Какво можеше да направи Той? Да успокой водите? Когато Той направи това, те бяха изумени, следователно, не са очаквали подобно нещо от Него. Тогава защо Го събудиха? Да си кажат сбогом? Не. Те викаха отчаяни, без да знаят какво да правят или да очакват. Те нямаха решение.
Текста не показва, че са се молили, преди да Го събудят. Те не викаха към Бога: "О, Боже, синът ти е в лодката. Молим те да предпазиш Него и нас." Те се обърнаха към Исус, когато вече нямаха решение, но това не включваше молитвата. Това, което беше в основата на тяхното неверие е на първо място автономия. Да изгребваш вода от лодка по реме на буря е безсмислено. Да правиш това без да призоваваш името на Исус е безсмислено. Техният отказ да направят това, в присъствието на Исус в лодката, показва липсата им на вяра в Бог Отец  да действа от името на Сина Си. Исус попита: "Къде е вярата ви?" Колко унизително! Тези думи осъждат повечето християни през целия им живот. Би трябвало да бъдем смирени пред Бога, така че да можем да упражняваме господство над Неговите творения. Но когато страхът от творенито се появи, се смиряваме пред творението и пренебрегваме задълженията си пред Бога.

3. Страх от творението
За някои християни, изучаването на този урок е най-трудната духовна задача в живота им. Те се борят с липсата на доверие в Бог. Те се страхуват дори от бурите на живота, които все още не са възникнали. Те са като нечестивците: Безбожните бягат, без да ги гони никой, а праведните са уверени като млад лъв.” (Притчи 28: 1.). Те живеят живот на тихо отчаяние. Но Бог, когото те открито изповядват, владее над всичко. Те знаят това. Казват, че вярват, че Исус е Господ. И все пак се тревожат. Те не упражняват вяра.
Защо спазващите завета се страхуват от творението? Наистина ли не вярват на това, което Исус казва тук? Наистина ли мислят за себе си като на по-малко
стойностни за Бога, отколкото едно врабче? Бог изпрати Сина Си на този свят като човек, не като врабче. Това ни показва колко ценен е човек в Божиите очи. Но на спазващите завета им е трудно да приемат тази информация  и да живеят съобразно нея. Те са изядени от страх. Това е едно от заветните проклятия, изброени във Второзаконие 28.
Животът ти ще виси на косъм пред теб и ти ще се страхуваш денем и нощем, и няма да си уверен за живота си.
Сутрин ще казваш: О, да беше вечер! — а вечер ще казваш: О, да беше сутрин! — заради страха, който ще ужасява сърцето ти и заради гледката, която ще виждат очите ти. (Втор 28:. 66-67). Християните, които живеят в страх от творението, трябва да се молят Бог да ги освободи от това ужасно проклятие.

Б. Риск и Царство
За да разширят Божието царство в историята, спазващите завета трябва да
поемат рискове. Това е посланието на притчата за десетимата слуги (Лука
19: 13-27)[2].  Един от слугите скри монетата си, боейки се, че господарят ще
го съди строго, ако той я изгуби. Господарят се разгневи на избягващия риска
слуга.
Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Лука 19:26).
Страхът пречи на работа ни за царството. Прави ни инвеститори, които не произвеждат голяма възвръщаемост на Божиите активи. Ако се покоряваме да Бог трябва да имаме доверие в усилията си. Трябва да се осланяме на Неговата милост, която е безплатен подарък за нас.Това изисква известна степен на духовна зрялост, която е рядко срещана.
Вероятно ни липсва доверие в собствената ни преценка. В такъв случай трябва да търсим съвет. Защото чрез мъдър съвет ще водиш войната си и в множеството на съветниците има избавление.”  (Притчи 24: 6). Когато страхът от какъвто и да е аспект на творението доминира в нас, трябва да признаем, че сме в грях. Ние сме забравили колко ценни сме в Божиите очи. Забравили сме ценния живот на Неговия син, който Бог жертва, за да избави  Своите хора от най-голямата заплаха в историята - ада.
Когато страхът  пречи на работата ни, трябва да търсим Божия съвет чрез молитва, четене на Библията и съвет от други християни, които
са имали подобни проблеми. Когато страхът свива стомаха на Божиите хора, значи че съществува духовен проблем в техните сърца. Това е доказателство за неверие или някакъв друг грях.

C. Стойността на заветнопокорните
Исус не казва конкретно, че спазващия завета човек е по-важен от врабче. Той казва, че е по-ценен. Той сравнява стойността на човека, с цената на врабче.
Цената е важна, като показател за стойност. Това е много важна предпоставка
в икономическата теория за свободния пазар. Без това предположение, не може да има икономическа теория. Фактът, че нещата, които хората ценят могат да се изразят с цена, дава възможност на производителите да разпределят ограничените ресурси, за да задоволят търсенето. Цените дават информация на производителите за това, което
потребителите ценят най-много и ще дадат парите си за него. Хората наддават, за да получат нещо, което има голяма стойност за тях.  Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. (Мат 13:. 45-46)[3]. Наддаването между потребителите покачва цените на продаваните продукти. Предполагаемата еквивалентност на стойност и цена е това, което дава информация на производителите и потребителите за условията на търсене и предлагане.
 Ако няма връзка между стойност и цена, то производителите няма да се интересуват от високите цени на стоките и услугите, които купувачите ценят най-много. Скъпите продукти ще останат с високи цени, дори и ако се произвеждат с по-малко разходи: без конкуренция. Цените няма да повлияят на бъдещото търсене и предлагане. Това ще създаде икономически хаос. Нискоструващите продукти ще се произвеждат за същите разходи, за които се произвеждат твърде малкото скъпоструващи продукти. Потенциалните клиенти няма да могат да привлекат допълнителни производители в предлагането на високо ценените продукти за продажба на по-ниска цена.
Оскар Уайлд описава циника като човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо. Този афоризъм многократно  е бил лепван на икономистите. Има добри причини за това. Вижданията на икономиста за човешката мотивация могат да бъдат крайно ценични. В икономиката израза "Всеки човек си има цена" е неписан закон. Понякога стойността и цената са две различни неща. Божията благодат, която няма пазарна цена, има много по-голяма стойност от  златото или среброто. Исус предупреждава: Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?(Лука 9:25)[4]. Въпреки това, Исус сравнява стойност на човека с цената на едно врабче. Той добре знае, че има връзка между цена и стойност. Сравнението, което прави е подчинено на тази връзка. Той направи духовно заключение описвайки икономически отношения. В ежедневието, стойността и цената са тясно свързани.

Заключение
Исус иска
ше да успокои опетнените от страха светии, като им напомни, че Бога на техния завет е всезнаещ. Той вижда всичко. Бог не е забравил Своите хора. Нещо повече - Той не е пренебрегнал дори и врабчетата. Тъй като спазващите завета са по-ценни в Божиите очи от едно врабче, колко повече Той ще обърне внимание на положението на Своите хора! Те не трябва да се отчайват.

Икономически коментар върху Лука, гл. 24
Г. Норт





[1] Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant, 2nd ed. (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1987] 1992), ch. 4. (http://bit.ly/rstymp) Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory, 5th ed. (Powder Springs, Georgia: American Vision, 2010), ch.42.
[2] Глава 46
[3] Gary North, Priorities and Dominion: An Economic Commentary on Matthew, 2nd ed. (Dallas, Georgia: Point Five Press, [2000] 2012), ch. 31.
[4] Глава 19