неделя, 22 ноември 2015 г.

Времето на Божията власт

"Църквата и държавата са определени от Бога да Му служат и да Го прославят. Целта на държавата е да бъде Божия наместник на правосъдието, а на църквата - да бъде  наместник на благодатта, Словото и тайнствата. Въпреки това, в историята и църквата, и държавата са отстъпили от тези си задължения. Те са прославили себе си вместо Господа. Правителствата ни дават фалшиви богатства, власт на народа и страни, осеяни с красиви и скъпи църкви. Независимо от това, покорство към Бога липсва, а ненавистта към Неговото Слово е широко разпространена.
Това ни поставя в ситуация, която изглежда обезкуражителна, много хора са обезсърчени и отчаяни.
Действителността, обаче е, че Божиите най-големи чудеса и изявления в историята, са се случвали извън църквата и държавата. Бог не сподели славата Си с отстъпническия етатизъм или с хората от църквата. Той никога не им е позволявал лукса да казват, че Неговото дело е зависело от тях.

Нека да разгледаме великите Божии дела в Библейската история. Дните на Ной, Авраам, Моисей, Исая и Исус Христос, бяха времена на отстъпничество на църквата и държавата, но най-драматичните дела на Бога се случват точно по тяхно време. Нито тогава, нито сега Божията сила е свързана с институции или с хора. Една от най-лошите хуманистични ереси е общото мнение, че „Бог използва не други, а моите ръце.”  Това води до арогантност от страна на човека и институциите.
Бог ще изпълни Своята предопределена цел, с или без човека. Божието царство не може да се провали, нито Неговия трон и власт могат да бъдат разклатени от хора или народи.
Няма нужда да питаме за резултатите или да поставяме под въпрос края на всичко. Задълженията, които Бог изисква от нас, са ясно посочени в Писанието и от нас се иска да се покорим, а не да поставяме под съмнение резултатите. Съвсем просто е – наше задължение е да изпълняваме, а резултатите са в ръцете на Бог, а Той не може да се провали. Следователно, не можем да се обезкуражаваме от провалите на човека. „Оставете се от човека, в чиито ноздри е диханието му, защото за какво се счита той?” (Ис. 2:22). Бог е на трона и всеки ден е ден на Неговата власт."

Дж. Р. Ръшдуни, A word in season, vol. 2, гл. 9
Превод: Covenant Keeper, 2015