Стойност, цена и страх

Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога.

Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте, вие сте по-скъпи от много врабчета.

(Лука 12: 6-7)

Теоцентричният принцип тук е позицията на Бога като Единствен, който може да влага стойност. Той прави това от позицията на космически Съдия. Той налага санкции: точка четири от библейския завет.[1]

A. Всезнаещ, Всемогъщ Бог

1. Страхът от Бога

Падналият човек живее в страх. Концепцията за страха е неизбежна. Въпросът не е ‘да се страхуваш’ или ‘да не се страхуваш’.   Въпросът е от какво трябва да се страхуваш. Адам не се страхуваше достатъчно от Бога. Ние се страхуваме твърде много от света. Исус предупреди:

 "Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят.  Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте. " (Лука 12: 4-5). Тъй като е превилегия на Бога да налага максималната санкция, Исус каза на учениците си да не се страхуват от по-малките санкции. Казано на жаргон – „Не хвърляй много пот за малките неща”. За спазващия завета човек, делата от живота, различни от Божието изкупление, са ‘малки’.

Бог вижда врабчетата. Те са евтини птички. Бог също вижда и Своите хора. Те струват повече от врабчета. Бог знае и броя косми на главите на хората. Това е нагледен начин да се опише Неговото всезнание. Той разбира нашите страхове, нужди, желания, надежди. Той може да оцени стойността на хората по отношение на врабчетата.

Хляб по водата

"Един от най-красивите стихове в Писанието гласи: ”Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш.” ( Екл. 11:1) За  някои хора значението  му е мистерия, но за много земеделци текста е съвсем ясен. Хлябът по водата е запас от зърно,  който земеделеца сее, за да пожъне. Понякога той сее последното си зърно плачейки, защото ако не успее, семейството му ще гладува. Псалмистът казва: „Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост. Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с радост и ще носи снопите си.” (Пс. 126:5-6)

Значението, изложено от Псалмиста, е ясно. Човек не може да живее съобразявайки се само с настоящия момент. Езическото твърдение „да ядем и да пием и да се веселим, че утре ще умрем” е погрешно. То е деструктивно за човека и за народите. Земеделецът, който във време на глад със сълзи сее запасите си от зърно, ориз или пшеница, за да пожъне в бъдеще, често гладува преди да пожъне. Имаме ярки примери в историята за голям глад, плачещи деца и  изнурени от чакане фермери – чакане на живот или смърт. Когато дойде време за сеене, те са изправени пред избора дали да изядат бъдещето си днес или да жертват сегашното си благоденствие, за да живеят утре.