Денят на благодарността

Дж. Р. Ръшдуни

Произходът на Деня на благодарността идва от Старозаветния празник на жетвата. Първото честване в Америка е било съзнателно приемане за спазване на Стария Завет заедно с много други неща. През годините, евреите постоянно са се събирали, за да благодарят на Бога за Неговата милост и благословения. Много Псалми носят благодарствени хваления, особено Псалм 136: „Славете ГОСПОДА, защото е благ — защото милостта Му е вечна!”

Днес ние сме склонни да благодарим на Бога само за благословенията. Твърде често отношението ни е ‘няма благословение, няма благодарност’. В действителност казваме „Какво си направил напоследък за мен Господи?”. В Писанието основния аспект на деня на благодрността е признателността за Божията милост.  Всеки стих на Псалм 136 завършва с думите „защото милостта Му е вечна!”. Този рефрен прозвучава двадесет и шест пъти.

Когато му дойде времето

От Р.Дж. Ръшдуни

Определянето на подходящото време от Бога и от нас не винаги съвпада, така както е с нас и нашите деца. Искаме да получим нещо веднага щом сме почувствали нуждата му и като деца не можем да разберем защо Бог се бави.

В Евреи 4:16 се казва „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.”. На гръцки думата „своевременно” е eukairon.  Означава подходящото време или възможност.  Същата дума присъства и в гръцката версия на Псалмите в Септуагинтата, псалм 104:27, където се казва „Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.” Това прави значението на думата съвсем ясно. Помощта, която Бог ни обещава и дава не идва, когато ние я искаме, а както Бог е определил -  „на времето ѝ”.