C. Нещо за нищо
Дяволът предложи на
Исус едно познато изкушение: нещо за нищо. Исус можеше лесно да превърне нещо
обикновено и без икономическа стойност в нещо ценно. Камъкът е обичайно срещан
обект в пустинята. Не изисква цена.
Налични са повече камъни на нулева цена, отколкото се търсят. Не е така с хляба.
Той изисква цена. Ако продавачът е само
един, то за гладен човек, който няма пари, хлябът ще има висока цена. В
пустинята Исус беше гладен. Той вероятно би платил за хляб, но или наоколо е
нямало продавач или е нямал пари. Как би могъл да успокои глада си? За
върховния господар на религията чрез сила отговорът беше ясен: превръщане на камъните
в хляб. Той каза на Исус да каже само дума и ще стане. Просто да го каже. Призови
сила. При подобни обстоятелства тази сила не би била божествена (от горе), а
човешка (от долу).[1]
Защо? Заради контекста на изкушението. То беше повторение на средата от
падението на човека. Адам имаше сила да яде от забранения плод, но нямаше
законовото право да го направи. Исус имаше сила, за да превърне камъните на
хляб. Но както Адам, Той нямаше законово право да го направи. Защо? Той не е ли
Бог? Да, но беше и човек. Той беше под власт. Тази власт беше юридическа. Той
беше под Божието слово, както е и човека.