Християните се чувстват безпомощни пред сложността на живота и множеството
интелектуални войски на модерния секуларизъм. Мой приятел, който е образован в
областта на естествената наука, и който веднъж беше нает като аналитик на
„военни игри” в един научен институт, коментира преди двадесет години:
„Иронично. Християните гледат на науката като на ревящ лъв, а всъщност тя е
трепереща в ъгъла мишка.”
Точно като десетимата съгледвачи, изпратени от Моисей да докладват за
военния капацитет на различните ханаански
племена (Числа 13), нашите доклади са пълни с тревожност. Раав казва на
съгледвачите от следващото поколение „И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече
смелост заради вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на
земята долу.” (Ис.Нав. 2:11).
Бог и на земята
долу: това е военния повик на верния християнин във всяко поколение. Не Бог на
небето горе, който е безсилен на земята, а Бог на небето и земята. Крайно време е погрешното тълкуване на
Христовите думи, че Неговото царство не е от този свят, да бъде погребано. Той
твърдеше пред Пилат, че източника на
Неговата власт и господство не е земен, а е небесен. Думите Му са ясни: „ако
беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда
предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.” (Йоан 18:36). Не е от тук: Той говореше за източника на Своята власт, а не за
мястото на Царството си. Неговото царство не е от този свят, но е в този свят и
над него. Колко много отстъпнически проповеди са били проповядвани за
Христовото царство единствено и само
като духовно и вътрешно за човека и, че това е правилното обяснение на този
известен библейски текст? Побиват ме тръпки като си помисля за броя: като
пясъка на морския бряг.
Превод: Covenant keeper, 2015
