Времето на Божията власт

"Църквата и държавата са определени от Бога да Му служат и да Го прославят. Целта на държавата е да бъде Божия наместник на правосъдието, а на църквата - да бъде  наместник на благодатта, Словото и тайнствата. Въпреки това, в историята и църквата, и държавата са отстъпили от тези си задължения. Те са прославили себе си вместо Господа. Правителствата ни дават фалшиви богатства, власт на народа и страни, осеяни с красиви и скъпи църкви. Независимо от това, покорство към Бога липсва, а ненавистта към Неговото Слово е широко разпространена.

Това ни поставя в ситуация, която изглежда обезкуражителна, много хора са обезсърчени и отчаяни.

Действителността, обаче е, че Божиите най-големи чудеса и изявления в историята, са се случвали извън църквата и държавата. Бог не сподели славата Си с отстъпническия етатизъм или с хората от църквата. Той никога не им е позволявал лукса да казват, че Неговото дело е зависело от тях.

Голямата скръб

Голямата скръб, Дейвид Чилтън

Предговор от издателя

Гари Норт

Каза ГОСПОД на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти.

ГОСПОД ще простре от Сион скиптъра на силата Ти: Владей сред враговете Си! (Псалм 110:1-2)

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. (1Коринтяни:24-26)

Библията учи, че Исус ще царува над земята. Веднъж започнало, Неговото царуване няма да има прекъсване в историята до победата над смъртта. Ние знаем, че смъртта ще бъде победена в последния ден, когато Христос ще сложи край на последния бунт на Сатана и дявола ще бъде хвърлен в огненото езеро (Откр. 20:7-10).

Основният въпрос обаче е – кога ще започне Неговото царуване над земята?

Брака като преобраз в Библията

"Библията използва брака като преобраз, за да покаже връзката между Христос и Неговата невяста (църквата). Писанието ни казва, че Исус е този, който преследва своята невяста, подрежда свадбеното празненство, закриля я и я пази. Ние сме оправдани чрез Неговата кръв, дадена ни е  зестра, авансово плащане чрез Святия Дух:

2 Кор. 1:21-22„А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог,  който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.”

По същия начин зестрата е като предварително плащане, показващо сериозността на съпруга в обещанието му да остане верен докато някои от тях не умре. Защо в Божиите очи жената има нужда от такова обещание? Защото тя е инструмента, който Бог е определил да носи децата на този свят, да се грижи за тях и да ги отглежда. Бременността и раждането са уязвими моменти за една жена. Предбрачното демонстриране на ангажираност от страна на съпруга има голяма роля в запазването на брака, тъй като така той показва готовност да направи значима инвестиция в своето ново семейство."

Да тичаш като на състезание

„Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.

Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;

а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.” (1 Кор. 9:24-27)

Теоцентричния въпрос тук е наградата: санкции - точка четвърта от библейския завет. [1]

А. За наградата

Никой не участва в състезание, за да го загуби, освен ако не са му платили, за да загуби. Един комарджия би платил на любимия си атлет, за да загуби състезание. ... Но никой по собствена воля не би изстрадал години тренировки, необходими за спечелването на състезание, за да се остави да загуби. Човек ще тича с всички сили.

Павел казва, че човек търси възнаграждение: награда. Тя може да е просто евтино парче метал или лента. Наградата символизира победата. Тя е публично свидетелство за позицията на притежателя ѝ като най-добрия в определено място и време.

За победата се плаща. Един атлет не участва в състезание просто заради удоволствието от бягането. Той може да си тича и сам, без публика, която да го гледа. Така не би рискувал агонията на загубата[2] за сметка на славата. Но няма да получи и овации.

Идеята, че библейската етика не се основава на общественото признание е несмислена. В сърцето на християнския живот стои желанието за награда. Тази награда не е единствено земна. Крайното плащане е след гроба при крайния съд. Съществува еквивалентна награда от ценни метали и бижута, от дърва, сено и слама (1 Кор. 3:12-15). [3] Съдът ще е публичен: ” на всекиго делото ще стане явно какво е; защото Денят ще го изяви...” (3:13а).  Няма да бъде разкрито насаме с Бога. Целта е нетленен венец (ст. 25). Нетленното богатство е постижимо само след смъртта, когато пазителите на завета получат своите нетленни тела. „Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.” (1Кор.15:53).

Павел казва на своите слушатели, че християнското служение не е ходене; то е тичане. Няма време и сили за губене. Това е свързано с  казаното от него към църквата в Рим: сега е време за максимални жертви, т.е. жертване на целия ни живот (Рим. 12:1-2).[4]

Бог застрахователен агент ли е?

"Грешка, която хората правят е да се отнасят към Бога като със застрахователен агент. Мога да вземам и избирам от агента си каквото искам. Но не мога да постъпвам така с Бога. Не мога да си купя застраховка живот или застраховка против пожар от Него. Той няма да ми я продаде. Всеки, който си въобразява, че може да си избира от това, което Бог предлага, не вярва в Него. Такъв вярва в Бога само при определени застрахователни проблеми и въпроси. Объркал е застраховането с благоволение и милост с беззаконие.
Използвам застрахователния си агент, само когато имам нужда от него. Във всички други случаи нямам работа с него. Не можем да правим така с Бога. Не мога да Го купя или да си купя Неговата закрила. Той е купил мен с цената на Единородния Си Син и аз съм изцяло Негов. Не мога да го използвам, когато ми е удобно, Той изисква от мен да привиквам към Неговото Слово.Той няма нужда да ме чува, но поради милостта Си го прави. Аз трабва да Го чувам и да Му се подчинявам, защото аз съм Неговият агент, а не Той моят.
Да се отнасяме с Бога като със застрахователен агент означава да Го презираме и да Го отричаме. Към нашия Господ трябва да се подхожда и да бъде разпознат единствено като Бог."
Дж. Р. Ръшдуни

Живот, без риск:

Религия на силата [1]

„Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,

 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;

 и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“

 А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“ (Лука 4:9-12).

Теоцентричния принцип на този закон е светостта на Бога: точка три от библейския завет.[2] Не може да си играем с Бога за да постигаме човешки цели. Това е посланието от книгата Йов[3] - човек не може да държи сметка на Бога.

А. Да изкушаваш Бог

В Евангелието на Матей това е второто изкушение.  Аз смятам, че е правилна хронологичната последователност от Евангелието на Матей.[4]

Предложението тук (в Лука, б.пр.) е за живот без риск. Това е от дълго време желана цел за хората. Не може да бъде постигната в този живот, но намаляването на риска е общоприета практика. Модерната научна статистика първоначално е била развита от хора, които търсят да намалят своите рискове.[5] Но намаляването на риска не идва безплатно. Въпросът е: на колко висока цена?

Свещенически бунт и свещеническо възстановяване

” И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.” (Битие 3:6)

Като законни представители на човечеството, а също и на творението под тяхна власт, Адам и Ева ядоха от забраненото дърво. Това беше бунтовно действие. То включваше три вида заветни взаимоотношения: лични, семейни и църковни. Личен завет, тъй като Бог обеща на Адам, че в деня, в който яде от дървото, ще умре (Бит. 2:17). Семеен, тъй като първородния грях ще се предаде биологично от първата двойка на цялото човечество. И накрая – църковен. Бунтът беше под формата на заветно ядене – това доведе до четвърти завет: граждански. От сега нататък мандатът за ограничаване на греха е институционален (Рим. 13:1-7).

Като свещеническо действие бунтът изискваше висока цена. И тази цена беше Адам. Ева беше подчинена на Адам и в семейството, и в църквата.  Като подчинен свещеник в семейство на свещеници, Ева изкуши Адам. Той последва предложението ѝ, точно както тя направи с предложението на змията.

Служението на свещеника се състои в това да прославя суверения Бог на Библията по специфичен начин: чрез заветно ядене. В градината Адам яде след Ева. Той наблюдаваше какво ще се случи с нея. Когато не последва нищо лошо, и той яде. Това обърна реда на йерархията на първоначалното свещенодействие. Не той подаде плода на нея. Тя подаде на него. Той отказа да упражни дадената му от Бога власт над нея. Тя упражни своята власт над него. Като заветен представител на змията, която беше заветен представител на Сатана, тя упражни свещеническа власт. Това беше свещенодействие.

Тя беше по-малко отговорна пред Бога от Адам. Павел пише: „И Адам не беше измамен, а жената беше измамена и падна в престъпление.”  (1 Тим. 2:14) Исус ни учи, че който има повече знание, има и по-голяма отговорност.